In parallel to the annual European Maritime Day (EMD) conference (this year in Svendborg, Denmark, on 30-31 May 2024), a series of local related events are organised across Europe, reaching out to young people and citizens under the ‘EMD in my Country’ label. The objective is for people to realise that activities at sea (coastal tourism, fishing, sailing, shipping, offshore renewable energy, aquaculture etc.) are key for the EU’s citizens and economies. The EU has 68,000 km of coastline and about one third of the EU population lives within 50 km of the coast.
Since the first edition in 2018, the number of European Maritime Day in My Country events has increased significantly, with a wide range of activities such as beach clean-ups, guided tours, art exhibitions, workshops, and conferences. In 2023, 494 events were organised in 31 countries, both in the EU and outside the EU.
EMD In My Country this year includes physical, virtual and hybrid events.
This map offers an overview of the EMD in my Country 2024 local events in different countries. Many organisers also use their events to demonstrate the European Atlas of the Seas to citizens, students and pupils across
To make this map even more unique, we have hidden something special in it. Join the celebrations, explore the map and try to solve the Blue Economy Challenge.

Действията в рамките на мисията „Възстановяване на нашите океани и води“ представят съвместните усилия за постигане до 2030г. на трите заложени в нея цели:

  1. Опазване и възстановяване на морските и сладководните екосистеми и биологичното разнообразие в съответствие със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030г.
  2. Предотвратяване и премахване на замърсяването на нашите океани, морета и води в съответствие с Плана за действие на ЕС „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“.
  3. Превръщане на устойчивата синя икономика в неутрална по отношение на въглеродните емисии кръгова икономика в съответствие с предложения Европейски закон за климата и с цялостната визия, залегнала в Стратегията за устойчива синя икономика.

За постигането на тези цели мисията въвежда и два инструмента:

• цифрова система от знания за океаните и водите;
• мобилизиране и участие на обществеността.

Щракнете тук за допълнителна информация относно действията в рамките на мисията

Създаден през 2008г., Европейският ден на морето (ЕДМ) е ежегодното място за среща на ЕС по въпросите на морското дело и устойчивия син растеж. Тази конференция свързва създатели на политики, учени, промишлеността и обществото посредством пленарни и тематични сесии на високо равнище, работни семинари и изложбена площ. На тази карта са показани местата на провеждане на ежегодната конференция на заинтересованите страни по повод Европейския ден на морето от учредяването му насетне.

Едновременно с конференцията по повод Европейския ден на морето (ЕДМ) в цяла Европа се организират редица местни съответни събития, достигащи до млади хора и граждани, под надслов „ЕДМ в моята държава“. Това дава възможност на многото европейски региони с морска култура да вземат участие в честванията и да подчертаят жизненоважната роля на моретата и океаните за местните общества. На тази карта е представен преглед на 150-е местни събития в рамките на „ЕДМ в моята държава“, организирани между април и юли 2019г. в 21 различни държави (15 от ЕС и 6 извън ЕС), включително дейности по почистване на плажовете, водени от гидове обиколки на пристанищата, изложби на морски теми, екообиколки в зони с богато морско наследство, екскурзии с лодка и др. Освен това редица организатори са използвали събитията си, за да покажат Европейския морски атлас на студенти и ученици в целия ЕС! За да направим тази карта дори още по-уникална, скрихме нещо специално в нея. Включете се в честванията, разгледайте картата и се опитайте да решите предизвикателството „ЕДМ в моята държава“ през 2019г.!

Едновременно с годишната конференция по повод на Европейския ден на морето (ЕДМ) (тази година в Den Helder, Нидерландия, 20 и 21 май 2021 г.) в цяла Европа се организират редица местни съответни събития, достигащи до млади хора и граждани, под надслов „ЕДМ в моята държава“.
ЕДМ в моята държава е важна част от вълната на осведоменост и активност по отношение на океаните, която непрекъснато нараства през последните години, а събитията под нейния знак стават все по-популярни, привличайки повече от 30 000 участници всяка година. Местни дейности като почистване на плажовете, обиколки на пристанища с екскурзовод, художествени изложби, работни срещи, конференции, семинари, изложби на морски теми, дейности за осведоменост по отношение на океаните, екологични обиколки и преходи в области със значително морско наследство, екскурзии с лодка, посещения на морски музеи, кораби, аквариуми, корабостроителници и др., са насочени към широка аудитория в цяла Европа с момент на „забавление и игра“, който пряко привлича по-млада публика. Тези дейности дават възможност на многото европейски региони с морска култура да вземат участие в честванията и да подчертаят жизненоважната роля на моретата и океаните за местните общества.
Тъй като кризата с COVID-19 все още не е приключила, тази година ЕДМ в моята държава включва както виртуални, така и, когато е възможно, реални мероприятия, които се провеждат през 2021г.
На тази карта е представен преглед на 232-те местни прояви на ЕДМ в моята държава (2021 г.) в 25 различни държави (21 от ЕС и 4 извън ЕС). Освен това редица организатори използват провежданите от тях събития, за да покажат Европейския морски атлас на студенти и ученици в целия ЕС!
За да направим тази карта дори още по-уникална, скрихме нещо специално в нея. Включете се в честванията, разгледайте картата и се опитайте да направите своето откритие в „Търсене на съкровището“ — ЕДМ в моята държава (2021г.)

Едновременно с годишната конференция по повод Европейския ден на морето (ЕДМ) (тази година в Равена, Италия, 19 и 20 май 2022 г.) в цяла Европа се организират редица местни съответни събития, достигащи до млади хора и граждани, под надслов „ЕДМ в моята държава“.
ЕДМ в моята държава е важна част от вълната на осведоменост и активност по отношение на океаните, която непрекъснато нараства през последните години, а събитията под нейния знак стават все по-популярни, привличайки повече от 50 000 участници всяка година. Местни дейности като почистване на плажовете, обиколки на пристанища с екскурзовод, художествени изложби, работни срещи, конференции, семинари, изложби на морски теми, дейности за осведоменост по отношение на океаните, екологични обиколки и преходи в области със значително морско наследство, екскурзии с лодка, посещения на морски музеи, кораби, аквариуми, корабостроителници и др., са насочени към широка аудитория в цяла Европа с момент на „забавление и игра“, който пряко привлича по-млада публика. Тези дейности дават възможност на многото европейски региони с морска култура да вземат участие в честванията и да подчертаят жизненоважната роля на моретата и океаните за местните общества.
Тъй като кризата с COVID-19 все още не е приключила, тази година ЕДМ в моята държава включва както виртуални, така и, когато е възможно, реални мероприятия, които се провеждат през 2022г.
На тази карта е представен преглед на местните прояви на ЕДМ в моята държава (2022 г.) в 29 различни държави (22 от ЕС и 7 извън ЕС). Освен това редица организатори използват провежданите от тях събития, за да покажат Европейския морски атлас на студенти и ученици в целия ЕС!
За да направим тази карта дори още по-уникална, скрихме нещо специално в нея. Включете се в честванията, разгледайте картата и се опитайте да спечелите „Регатата на ЕДМ в моята държава (2022г.)

Едновременно с годишната конференция по повод Европейския ден на морето (ЕДМ) (тази година в Брест, Франция, 24 и 25 май 2023 г.) в цяла Европа се организират редица местни свързани с това събития, достигащи до млади хора и граждани, под надслов „ЕДМ в моята държава“.
„ЕДМ в моята държава“ е важна част от вълната на осведоменост и активност по отношение на океаните, която непрекъснато нараства през последните години, а събитията под нейния знак стават все по-популярни, привличайки повече от 50 000 участници всяка година. Местни дейности като почистване на плажовете, обиколки на пристанища с екскурзовод, художествени изложби, работни срещи, конференции, семинари, изложби на морски теми, дейности за осведоменост по отношение на океаните, екологични обиколки и преходи в области със значително морско наследство, екскурзии с лодка, посещения на морски музеи, кораби, аквариуми, корабостроителници и др., са насочени към широка аудитория в цяла Европа с момент на „забавление и игра“, който пряко привлича по-млада публика. Тези дейности дават възможност на многото европейски региони с морска култура да вземат участие в честванията и да подчертаят жизненоважната роля на моретата и океаните за местните общества.
„ЕДМ в моята държава“ тази година включва физически, виртуални и смесени мероприятия.
На тази карта е представен преглед на местните прояви на „ЕДМ в моята държава“ за 2023г. в различни държави. Освен това редица организатори използват провежданите от тях мероприятия, за да покажат Европейския морски атлас на граждани, студенти и ученици в целия ЕС!
За да направим тази карта дори още по-уникална, скрихме нещо специално в нея. Включете се в честванията, разгледайте картата и се опитайте да решите играта „Atlas Geocaching“.

Около 160 региона от 28 държави са се обединили, за да сформират Конференцията на периферните морски региони (CPMR). CPMR е структурирана на географски комисии с цел насърчаване на нейната специфична идентичност и провеждане на сътрудничество по въпроси от общ интерес за всеки от основните морски басейни: Атлантическа дъга, Балкани и Черно море, Острови, Междусредиземноморски, Балтийско море, Северно море. На картата са показани регионите, членуващи в CPMR, която работи за обезпечаване на нуждите и интересите на членуващите в нея региони пред институциите на ЕС и националните правителства. По-специално CPMR работи за укрепване на морското измерение на Европа, като подчертава значението на интегрираната морска политика, по-голямата регионализация на общата политика в областта на рибарството и системата за морска безопасност, предназначена за справяне с повишения трафик на плавателни съдове.

На тази карта са представени четирите макрорегионални стратегии на ЕС и Морската стратегия за района на Атлантическия океан. „Макрорегионалната стратегия“ е интегрирана рамка, одобрена от Европейския съвет, с цел да се преодолеят общите предизвикателства, пред които е изправен определен географски район, засягащи държави членки и трети държави, разположени в същия географски район, които по този начин се ползват от засилено сътрудничество, допринасящо за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване.

Европа разполага с обширна мрежа от морска научноизследователска инфраструктура, която включва широк набор от съоръжения, включително изследователски кораби и мобилно бордово оборудване, съоръжения на сушата и в морето за научни изследвания и изпитване във физичната, биологичната и химичната област, както и множество съоръжения за наблюдение от разстояние и на място. На тази карта са показани различните съоръжения въз основа на базата данни от EurOcean за морската научноизследователска инфраструктура. Щракнете върху картата, за да видите ключовите характеристики на всяко съоръжение, включително връзки и данни за контакт, за да получите достъп до допълнителна информация, предоставена от операторите на тези съоръжения.

В Европа има четири структури за сътрудничество, които са насочени към защитата на морската среда и обединяване на държавните членки и съседните държави с общи морски води: регионалните морски конвенции. На тази карта са показани морските региони, обхванати от регионалните морски конвенции (Хелзинкската конвенция, Конвенцията от Барселона, Конвенцията от Букурещ и Конвенция OSPAR) относно защитата на морската среда. За разработване на своите морски стратегии държавите членки използват тези съществуващи структури за регионално сътрудничество с цел постигане на координация помежду си.

Коалицията EU4Ocean за осведоменост по отношение на океаните свързва различни организации, проекти и хора, които допринасят за осведомеността по отношение на океаните и устойчивото управление на океаните. Подкрепяна от Европейската комисия, тази приобщаваща инициатива „отдолу нагоре“ има за цел да обедини гласовете на европейците, за да превърне океаните в грижа на всички. Коалицията се състои от три съставни части: платформа за организации и физически лица, участващи в инициативи за осведоменост по отношение на океаните, Европейски младежки форум за океаните и Мрежа на европейските сини училища.
Платформата EU4Ocean обединява широк кръг от заинтересовани страни в областта на морските изследвания, политиката за науката, отрасъла на синята икономика и частния сектор, гражданското общество, изкуствата, образованието, младежта и медиите. Това включва множество мащаби — от местни и национални организации до регионални морски и европейски инициативи. Страници на членовете на платформата.

Членовете на платформата могат да споделят идеи, да изграждат партньорства и да си сътрудничат, за да гарантират по-координиран подход към осведомеността по отношение на океаните в Европа и да разработват конкретни дейности, създаващи действителна осведоменост, ангажираност и подтик за действие и промяна в обществото. Членовете са мобилизирани около три теми на работните групи (РГ): Климат и океан, храни от океаните и здравословен и чист океан. За повече информация:

Мрежата на европейските сини училища е част от коалицията EU4Ocean и има за цел да вдъхновява учителите, училищните директори и личния състав на образователните служби, да поставят предизвикателство пред своите ученици — от детската градина, началния, прогимназиалния и гимназиалния етап на средното образование, техническите или професионалните училища, да „Открият синевата“ и да разработят проект, който ги свързва с океана или с морето.

Европейският атлас на моретата е на разположение на 24 езика. За всеки език атласът има посланик, който разясни по време на комуникационна кампания, проведена от септември 2020г. до септември 2021г., защо океанът е важен за него/нея и защо всички ние трябва да се грижим за океаните и моретата. Сред посланиците са комисар Виргиниюс Синкявичюс, генерален директор на ГД „Морско дело и рибарство“ Шарлина Витчева, служител по политиките на Европейската комисия, Марис Стулгис, представители на публични органи в различни държави — членки на Европейския съюз, директори на институти и на аквариум, учени, координатори на НПО, сърфист, капитан, водолаз и главен готвач, награден със звезда на Мишлен. Разгледайте картата, за да откриете кои са те и да прочетете текстовите надписи с техните цитати за океаните и моретата. Имайте предвид, че посланиците са разпределени според държавите, в които се говори езикът, който те представляват.

Младите защитници на океаните са млади изпълнители на проекти на възраст между 16 и 30 години. Техните проекти са признати и акредитирани от Европейската комисия като водещи до значима и трайна промяна за океаните.

На тази образователна карта са показани резултатите от предизвикателството „Бъди изследовател!“ „Картографиране на изменението на климата в моретата и по водните пътища“, започнато от коалицията „Образование за климата“ и Европейския морски атлас през 2022г. Училищата в цяла Европа бяха поканени да станат доставчици на данни за нов картографски слой в Атласа. Предизвикателството включваше 7 етапа. Първите два етапа позволиха на участниците да открият как функционира атласът. След това учителите гласуваха за темата на картата, която подлежи на разработване: температура на повърхността на водата в морето, реки, езера или малки водоеми. Училищата могат да измерват температурата на водата на различни места и по различно време. Те предоставиха резултатите от своите измервания и цялата необходима относима информация (напр.: наименование на училището/групата, географски координати на мястото, където е извършено измерването, дата и час на измерването, метод, използван за измерване на температурата...) чрез попълване на формуляр в интернет по време на етапа на събиране на данни, който приключи на 31 март 2023г. По този начин учениците научиха за събирането на данни, хармонизирането на данните, визуализацията и споделянето на данни. Как училищата измерваха температурата на водата? Няколко училища използваха термометър, но благодарение на сътрудничеството на Партньорството за наблюдение на Глобалния океан (POGO) и организацията Educational Passages екипът на атласа получи данни и от училища, построили минилодки, пуснати в морето, които са оборудвани с температурни датчици! С този картографски слой всеки вече има достъп до данните, събрани от училищата. Картата може да се използва като учебен материал от тези училища, други училища и всеки, който се интересува! Благодарим на всички участващи училища, на POGO и на „Educational Passage“ за чудесния им принос!

На тази карта е показано производството на аквакултури по държава в хиляди тонове от 2008г. нататък. Производство на аквакултури означава отглеждането на водни (сладководни или соленоводни) организми (напр. риби, мекотели, ракообразни и растения) за употреба или консумация от човека при контролирани условия. Аквакултурите предполагат някаква форма на намеса в естествения процес на отглеждане, като например редовно попълване на запасите, хранене и защита от хищници. Аквакултурите изпълняват ключова роля в редица развиващи се икономики поради техния потенциал да увеличават производството на храни, като същевременно спомагат за намаляване на натиска върху рибните ресурси.

На тази карта е показано производството на аквакултури по видове и държава. Производство на аквакултури означава отглеждането на водни (сладководни или соленоводни) организми (напр. риби, мекотели, ракообразни и растения) за употреба или консумация от човека при контролирани условия. Аквакултурите предполагат някаква форма на намеса в естествения процес на отглеждане, като например редовно попълване на запасите, хранене и защита от хищници. Аквакултурите изпълняват ключова роля в редица развиващи се икономики поради техния потенциал да увеличават производството на храни, като същевременно спомагат за намаляване на натиска върху рибните ресурси. Повече информация

На тази карта е посочена информация относно местоположението на стопанствата за пелагични риби в морска вода в ЕС и страните партньори (за 2017г.). Пелагични риби е термин, използван за костните риби, като например сьомгата, и хрущялните риби, като например акулите. Това е разликата между тях и черупковите организми или другите водни животни. Отглеждането на пелагични риби е добре развито в целия свят и бързо се разраства. Отглежда се голямо разнообразие от видове, а многообразието от култури също постоянно се увеличава. Картата е съставена въз основа на данни, събрани в рамките на Директива2006/88/ЕО на Съвета относно ветеринарномедицинските изисквания, съгласно която държавите — членки на ЕС, са задължени да изготвят списък на всички разрешени обекти за производство на аквакултури под тяхна юрисдикция.

На тази карта е посочена информация относно местоположението на стопанствата за пелагични риби в сладка вода в ЕС и страните партньори, за които са налични данни. Пелагични риби е термин, използван за костните риби, като например сьомгата, и хрущялните риби, като например акулите. Това е разликата между тях и черупковите организми или другите водни животни. Отглежда се голямо разнообразие от видове, а многообразието от култури също постоянно се увеличава. Картата е съставена въз основа на данни, събрани в рамките на Директива2006/88/ЕО на Съвета относно ветеринарномедицинските изисквания, съгласно която държавите — членки на ЕС, са задължени да изготвят списък на всички разрешени обекти за производство на аквакултури под тяхна юрисдикция. Наличната информация относно видовете е хармонизирана. Налични са филтри за следните основни видове: шаран, сом, „други риби от сладководни басейни“ (бяла риба, щука, костур, лин и др. — предимно шаранови), пъстърва, сьомга (млада сьомга и такава, която е в процес на миграция към морето), змиорка, есетра, тилапия, декоративни риби и други.

На тази карта са показани местоположенията на стопанствата за черупкови организми, които като цяло са високоспециализирани в производството на един вид. Черупковите организми са животни, които обитават водите и имат черупка или черупкоподобна обвивка. Основните производствени категории включват черни миди, стриди, миди, сърцевидки и пектени (миди Сен Жак). Важна характеристика на черупкови организми е способността им да филтрират фитопланктона, като почистват морската вода от всеки излишък от тези микроскопични зелени растения и ефективно подобряват качеството на водата. Информацията на картата е предоставена от Euroshell.

На тази карта е показана концентрацията на амониеви йони във водните обекти за 2010г. през есента. Терминът „амоняк“ се отнася до два химически вида, които във вода са в равновесие (NH3, нейонизиран, и NH4+, йонизиран). Това е обикновен промишлен химикал за синтез на редица азотосъдържащи органични и неорганични химикали, за производството на торове или за директно използване като тор чрез пряко внасяне в почвите, като например при напоявания памук. Най-обичайните източници на амоняк, които навлизат в повърхностните и подпочвените води, са битовите отпадъчни води и промишлените отпадъчни води. Терминът „амоняк“ се отнася до два химически вида, които във вода са в равновесие (NH3, нейонизиран, и NH4+, йонизиран). Въпреки че молекулата на амоняка е жизненоважно хранително вещество, прекомерното количество амоняк може да се натрупа в организма и да доведе до изменение на метаболизма или повишаване на нивото на телесното pH. Натравянето с амоняк например се счита за една от основните причини за необяснимите загуби в рибните развъдници.

На тази карта е показана концентрацията на амониеви йони във воден обект за 2010г. през зимата. Терминът „амоняк“ се отнася до два химически вида, които във вода са в равновесие (NH3, нейонизиран, и NH4+, йонизиран). Това е обикновен промишлен химикал за синтез на редица азотосъдържащи органични и неорганични химикали, за производството на торове или за директно използване като тор чрез пряко внасяне в почвите, като например при напоявания памук. Най-обичайните източници на амоняк, които навлизат в повърхностните и подпочвените води, са битовите отпадъчни води и промишлените отпадъчни води. Терминът „амоняк“ се отнася до два химически вида, които във вода са в равновесие (NH3, нейонизиран, и NH4+, йонизиран). Въпреки че молекулата на амоняка е жизненоважно хранително вещество, прекомерното количество амоняк може да се натрупа в организма и да доведе до изменение на метаболизма или повишаване на нивото на телесното pH. Натравянето с амоняк например се счита за една от основните причини за необяснимите загуби в рибните развъдници.

На тази карта е показана концентрацията на амониеви йони във водните обекти за 2010г. през лятото. Терминът „амоняк“ се отнася до два химически вида, които във вода са в равновесие (NH3, нейонизиран, и NH4+, йонизиран). Това е обикновен промишлен химикал за синтез на редица азотосъдържащи органични и неорганични химикали, за производството на торове или за директно използване като тор чрез пряко внасяне в почвите, като например при напоявания памук. Най-обичайните източници на амоняк, които навлизат в повърхностните и подпочвените води, са битовите отпадъчни води и промишлените отпадъчни води. Терминът „амоняк“ се отнася до два химически вида, които във вода са в равновесие (NH3, нейонизиран, и NH4+, йонизиран). Въпреки че молекулата на амоняка е жизненоважно хранително вещество, прекомерното количество амоняк може да се натрупа в организма и да доведе до изменение на метаболизма или повишаване на нивото на телесното pH. Натравянето с амоняк например се счита за една от основните причини за необяснимите загуби в рибните развъдници.

На тази карта е показана концентрацията на амониеви йони във водните обекти за 2010г. през пролетта. Терминът „амоняк“ се отнася до два химически вида, които във вода са в равновесие (NH3, нейонизиран, и NH4+, йонизиран). Това е обикновен промишлен химикал за синтез на редица азотосъдържащи органични и неорганични химикали, за производството на торове или за директно използване като тор чрез пряко внасяне в почвите, като например при напоявания памук. Най-обичайните източници на амоняк, които навлизат в повърхностните и подпочвените води, са битовите отпадъчни води и промишлените отпадъчни води. Терминът „амоняк“ се отнася до два химически вида, които във вода са в равновесие (NH3, нейонизиран, и NH4+, йонизиран). Въпреки че молекулата на амоняка е жизненоважно хранително вещество, прекомерното количество амоняк може да се натрупа в организма и да доведе до изменение на метаболизма или повишаване на нивото на телесното pH. Натравянето с амоняк например се счита за една от основните причини за необяснимите загуби в рибните развъдници.

На тази карта е показана концентрацията на разтворен кислород във водните обекти за 2012-2017г. през есента. Разтвореният кислород във водата е жизненоважен за водните организми и заедно със солеността и температурата до голяма степен определя биологичното разнообразие и качеството на водата. Ако количеството разтворен кислород спадне под нормалните равнища, това засяга качеството на водата и може да доведе до еутрофикация.

На тази карта е показана концентрацията на разтворен кислород във водните обекти за 2012-2017г. през зимата. Разтвореният кислород във водата е жизненоважен за водните организми и заедно със солеността и температурата до голяма степен определя биологичното разнообразие и качеството на водата. Ако количеството разтворен кислород спадне под нормалните равнища, това засяга качеството на водата и може да доведе до еутрофикация.

На тази карта е показана концентрацията на разтворен кислород във водните обекти за 2012-2017г. през лятото. Разтвореният кислород във водата е жизненоважен за водните организми и заедно със солеността и температурата до голяма степен определя биологичното разнообразие и качеството на водата. Ако количеството разтворен кислород спадне под нормалните равнища, това засяга качеството на водата и може да доведе до еутрофикация.

На тази карта е показана концентрацията на разтворен кислород във водните обекти за 2012-2017г. през пролетта. Разтвореният кислород във водата е жизненоважен за водните организми и заедно със солеността и температурата до голяма степен определя биологичното разнообразие и качеството на водата. Ако количеството разтворен кислород спадне под нормалните равнища, това засяга качеството на водата и може да доведе до еутрофикация.

На тази карта е показана средната концентрация през есента на разтворения неорганичен азот (DIN) в повърхностните води за периода 2012—2017г. DIN е сумата на неорганичните азотни съединения (нитрати, нитрити и амониеви йони), разтворени във водния стълб, които са основни хранителни вещества за водните растения и водораслите в океана. Наред с естественото изобилие на азот, речните води и оттичането на отпадъчни води и други торове могат да причинят излишък, който, от своя страна, да доведе до еутрофикация на крайбрежните води — явление, при което излишъкът от хранителни вещества причинява огромен растеж (цъфтеж) на водораслите и растенията. Освен че сам по себе си този цъфтеж може бъде токсичен, при гниене на органичната материя на водораслите се изразходва разтвореният във водата кислород и при наличие на тежки еутрофни условия това може да доведе до намалено съдържание или пълна липса на кислород. Тези последици могат да бъдат смъртоносни за рибите и другите организми, живеещи в близост до морското дъно в крайбрежните води.

На тази карта е показана средната концентрация през зимата на разтворения неорганичен азот (DIN) в повърхностните води за периода 2012—2017г. DIN е сумата на неорганичните азотни съединения (нитрати, нитрити и амониеви йони), разтворени във водния стълб, които са основни хранителни вещества за водните растения и водораслите в океана. Наред с естественото изобилие на азот, речните води и оттичането на отпадъчни води и други торове могат да причинят излишък, който, от своя страна, да доведе до еутрофикация на крайбрежните води — явление, при което излишъкът от хранителни вещества причинява огромен растеж (цъфтеж) на водораслите и растенията. Освен че сам по себе си този цъфтеж може бъде токсичен, при гниене на органичната материя на водораслите се изразходва разтвореният във водата кислород и при наличие на тежки еутрофни условия това може да доведе до намалено съдържание или пълна липса на кислород. Тези последици могат да бъдат смъртоносни за рибите и другите организми, живеещи в близост до морското дъно в крайбрежните води.

На тази карта е показана средната концентрация през лятото на разтворения неорганичен азот (DIN) в повърхностните води за периода 2012—2017г. DIN е сумата на неорганичните азотни съединения (нитрати, нитрити и амониеви йони), разтворени във водния стълб, които са основни хранителни вещества за водните растения и водораслите в океана. Наред с естественото изобилие на азот, речните води и оттичането на отпадъчни води и други торове могат да причинят излишък, който, от своя страна, да доведе до еутрофикация на крайбрежните води — явление, при което излишъкът от хранителни вещества причинява огромен растеж (цъфтеж) на водораслите и растенията. Освен че сам по себе си този цъфтеж може бъде токсичен, при гниене на органичната материя на водораслите се изразходва разтвореният във водата кислород и при наличие на тежки еутрофни условия това може да доведе до намалено съдържание или пълна липса на кислород. Тези последици могат да бъдат смъртоносни за рибите и другите организми, живеещи в близост до морското дъно в крайбрежните води.

На тази карта е показана средната концентрация през пролетта на разтворения неорганичен азот (DIN) в повърхностните води за периода 2012—2017г. DIN е сумата на неорганичните азотни съединения (нитрати, нитрити и амониеви йони), разтворени във водния стълб, които са основни хранителни вещества за водните растения и водораслите в океана. Наред с естественото изобилие на азот, речните води и оттичането на отпадъчни води и други торове могат да причинят излишък, който, от своя страна, да доведе до еутрофикация на крайбрежните води — явление, при което излишъкът от хранителни вещества причинява огромен растеж (цъфтеж) на водораслите и растенията. Освен че сам по себе си този цъфтеж може бъде токсичен, при гниене на органичната материя на водораслите се изразходва разтвореният във водата кислород и при наличие на тежки еутрофни условия това може да доведе до намалено съдържание или пълна липса на кислород. Тези последици могат да бъдат смъртоносни за рибите и другите организми, живеещи в близост до морското дъно в крайбрежните води.

На тази карта е показано наличието на хлорофил-а в европейските морета през есента. Концентрацията на хлорофил се използва като средство за изразяване на биомасата (количество) на микроскопичните растения (фитопланктона). Хлорофилът се среща в различни форми в живите клетки на водораслите и други видове фитопланктон, обитаващи повърхностните води. Хлорофилът е ключов биохимичен компонент в молекулярния апарат, който отговаря за фотосинтезата — важният процес, при който енергията на слънчевата светлина се използва за произвеждане на жизненоважния кислород. Биомасата и видовете фитопланктон, живеещи в моретата и океаните, се променят с времето и сезоните.

На тази карта е показано наличието на хлорофил-а в европейските морета през зимата. Концентрацията на хлорофил се използва като средство за изразяване на биомасата (количество) на микроскопичните растения (фитопланктона). Хлорофилът се среща в различни форми в живите клетки на водораслите и други видове фитопланктон, обитаващи повърхностните води. Хлорофилът е ключов биохимичен компонент в молекулярния апарат, който отговаря за фотосинтезата — важният процес, при който енергията на слънчевата светлина се използва за произвеждане на жизненоважния кислород. Биомасата и видовете фитопланктон, живеещи в моретата и океаните, се променят с времето и сезоните.

На тази карта е показано наличието на хлорофил-а в европейските морета през лятото. Концентрацията на хлорофил се използва като средство за изразяване на биомасата (количество) на микроскопичните растения (фитопланктона). Хлорофилът се среща в различни форми в живите клетки на водораслите и други видове фитопланктон, обитаващи повърхностните води. Хлорофилът е ключов биохимичен компонент в молекулярния апарат, който отговаря за фотосинтезата — важният процес, при който енергията на слънчевата светлина се използва за произвеждане на жизненоважния кислород. Биомасата и видовете фитопланктон, живеещи в моретата и океаните, се променят с времето и сезоните.

На тази карта е показано наличието на хлорофил-а в европейските морета през пролетта. Концентрацията на хлорофил се използва като средство за изразяване на биомасата (количество) на микроскопичните растения (фитопланктона). Хлорофилът се среща в различни форми в живите клетки на водораслите и други видове фитопланктон, обитаващи повърхностните води. Хлорофилът е ключов биохимичен компонент в молекулярния апарат, който отговаря за фотосинтезата — важният процес, при който енергията на слънчевата светлина се използва за произвеждане на жизненоважния кислород. Биомасата и видовете фитопланктон, живеещи в моретата и океаните, се променят с времето и сезоните.

На тази карта е показана концентрацията на силикат във водните обекти за 2012-2017г. през есента. Силикатът е общ замърсител в повечето води поради множеството естествени находища, които с времето се разтварят във водата. При естествените физични и химични процеси на въздействие на атмосферните условия се освобождават също и много изключително малки частици от силикатни материали или техни колоиди. Във водата всички видове водорасли се нуждаят от фосфор и азот като хранителни вещества; само кремъчните водорасли (вид водорасли) обаче се нуждаят от силикат за своя растеж. Повишената концентрация на силикат води до повишено производство в „трофичните нива“ на хранителната верига. Това е пряко свързано с повишената биомаса от зоопланктон и повишената биомаса от риба. Повишените концентрации на силикат оказват въздействие върху водната екосистема и възможностите за използване на водната система от хората.

На тази карта е показана концентрацията на силикат във водните обекти за 2012-2017г. през зимата. Силикатът е общ замърсител в повечето води поради множеството естествени находища, които с времето се разтварят във водата. При естествените физични и химични процеси на въздействие на атмосферните условия се освобождават също и много изключително малки частици от силикатни материали или техни колоиди. Във водата всички видове водорасли се нуждаят от фосфор и азот като хранителни вещества; само кремъчните водорасли (вид водорасли) обаче се нуждаят от силикат за своя растеж. Повишената концентрация на силикат води до повишено производство в „трофичните нива“ на хранителната верига. Това е пряко свързано с повишената биомаса от зоопланктон и повишената биомаса от риба. Повишените концентрации на силикат оказват въздействие върху водната екосистема и възможностите за използване на водната система от хората.

На тази карта е показана концентрацията на силикат във водните обекти за 2012-2017г. през лятото. Силикатът е общ замърсител в повечето води поради множеството естествени находища, които с времето се разтварят във водата. При естествените физични и химични процеси на въздействие на атмосферните условия се освобождават също и много изключително малки частици от силикатни материали или техни колоиди. Във водата всички видове водорасли се нуждаят от фосфор и азот като хранителни вещества; само кремъчните водорасли (вид водорасли) обаче се нуждаят от силикат за своя растеж. Повишената концентрация на силикат води до повишено производство в „трофичните нива“ на хранителната верига. Това е пряко свързано с повишената биомаса от зоопланктон и повишената биомаса от риба. Повишените концентрации на силикат оказват въздействие върху водната екосистема и възможностите за използване на водната система от хората.

На тази карта е показана концентрацията на силикат във водните обекти за 2012-2017г. през пролетта. Силикатът е общ замърсител в повечето води поради множеството естествени находища, които с времето се разтварят във водата. При естествените физични и химични процеси на въздействие на атмосферните условия се освобождават също и много изключително малки частици от силикатни материали или техни колоиди. Във водата всички видове водорасли се нуждаят от фосфор и азот като хранителни вещества; само кремъчните водорасли (вид водорасли) обаче се нуждаят от силикат за своя растеж. Повишената концентрация на силикат води до повишено производство в „трофичните нива“ на хранителната верига. Това е пряко свързано с повишената биомаса от зоопланктон и повишената биомаса от риба. Повишените концентрации на силикат оказват въздействие върху водната екосистема и възможностите за използване на водната система от хората.

На тази карта е показана концентрацията на фосфат във водните обекти за 2012-2017г. през есента. Фосфатите са химикали, които съдържат елемента фосфор и оказват влияние върху качеството на водата, като предизвикват прекомерен растеж на водораслите. Фосфатите във водата представляват храна за водораслите, които растат извън контрол във водните екосистеми и създават дисбаланс, който разрушава други форми на живот и води до отделянето на вредни токсини. Прекомерните количества водорасли затъмняват водата поради явлението, наричано „цъфтеж на водорасли“, което понижава слънчевата светлина, достъпна за други растения, и понякога ги убива. Когато водораслите умрат, бактериите, които ги разграждат, използват всичкия разтворен кислород във водата, като лишават от него другите водни организми и понякога ги задушават.

На тази карта е показана концентрацията на фосфат във водните обекти за 2012-2017г. през зимата. Фосфатите са химикали, които съдържат елемента фосфор и оказват влияние върху качеството на водата, като предизвикват прекомерен растеж на водораслите. Фосфатите във водата представляват храна за водораслите, които растат извън контрол във водните екосистеми и създават дисбаланс, който разрушава други форми на живот и води до отделянето на вредни токсини. Прекомерните количества водорасли затъмняват водата поради явлението, наричано „цъфтеж на водорасли“, което понижава слънчевата светлина, достъпна за други растения, и понякога ги убива. Когато водораслите умрат, бактериите, които ги разграждат, използват всичкия разтворен кислород във водата, като лишават от него другите водни организми и понякога ги задушават.

На тази карта е показана концентрацията на фосфат във водните обекти за 2012-2017г. през лятото. Фосфатите са химикали, които съдържат елемента фосфор и оказват влияние върху качеството на водата, като предизвикват прекомерен растеж на водораслите. Фосфатите във водата представляват храна за водораслите, които растат извън контрол във водните екосистеми и създават дисбаланс, който разрушава други форми на живот и води до отделянето на вредни токсини. Прекомерните количества водорасли затъмняват водата поради явлението, наричано „цъфтеж на водорасли“, което понижава слънчевата светлина, достъпна за други растения, и понякога ги убива. Когато водораслите умрат, бактериите, които ги разграждат, използват всичкия разтворен кислород във водата, като лишават от него другите водни организми и понякога ги задушават.

На тази карта е показана концентрацията на фосфат във водните обекти за 2012-2017г. през пролетта. Фосфатите са химикали, които съдържат елемента фосфор и оказват влияние върху качеството на водата, като предизвикват прекомерен растеж на водораслите. Фосфатите във водата представляват храна за водораслите, които растат извън контрол във водните екосистеми и създават дисбаланс, който разрушава други форми на живот и води до отделянето на вредни токсини. Прекомерните количества водорасли затъмняват водата поради явлението, наричано „цъфтеж на водорасли“, което понижава слънчевата светлина, достъпна за други растения, и понякога ги убива. Когато водораслите умрат, бактериите, които ги разграждат, използват всичкия разтворен кислород във водата, като лишават от него другите водни организми и понякога ги задушават.

На тази карта са показани държавите — членки на Европейския съюз, държавите кандидатки и потенциалните държави — кандидатки за членство в ЕС. За всяка държава ще откриете ключова информация, като например размер, население, столица, знаме ...

На тази карта са показани границите на европейските държави.

На тази карта са показани имената и границите на основните океани и морета в света, определени от Международната хидрографска организация. (Година: 1953 — Граници на океаните и моретата, специална публикация №23)

ЕАОС — Крайбрежието е зоната, в която сушата среща морето или океана. Европейската агенция за околна среда създаде тази карта на крайбрежието с цел изключително подробен анализ, напр. в мащаб 1:100.000, на географската територия на Европа. Данните са получени от спътникови изображения (напр. EUHYDRO и GSHHG). С цел спазване на изискванията от директивите на ЕС за опазване на природата, Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия бяха необходими няколко ръчни промени.

Географската координатна система е въображаема мрежа от линии, насложени върху Земята, която служи като отправна система за отбелязване на местоположения върху Земята. Вертикалните линии се наричат географска дължина, а хоризонталните — географска ширина. Пресечната точка на тези две линии определя точното местоположение. Надлъжните линии измерват градусите на запад, като преминават вертикално между Северния и Южния полюс. Линиите на географската ширина измерват градусите от север на юг, като 0 градуса е точно половината разстояние между Северния и Южния полюс.

Национална агенция за геопространствено разузнаване — Повърхността на дъното на океана има сложни и разнообразни географски особености, формирани вследствие на тектонични, вулканични, ерозионни процеси и процеси на отлагане, както и вследствие на взаимодействията между тях. На тази карта са показани наименованията от подводния релеф (средноокеански хребети, падини, подводни каньони, подводни възвишения и др.).

На тази карта е показана средната амплитуда на приливите и отливите — половината от разликата във височината между отлива и прилива — на 237 места, разположени на приблизително 100-километрови интервали на около 50—100 km извън крайбрежието на Европа. Наблюденията са изчислени посредством модел на приливи и отливи, получен в резултат на измервания чрез спътников висотомер в продължение на осем години, както и измервания на приливите и отливите от приблизително 7300крайбрежни станции.

На тази карта е показана значителната височина и посока на вълната на 237 места, разположени на приблизително 100-километрови интервали на около 50—100 km извън крайбрежието на Европа. Наблюденията на височината и посоката на вълната са събрани посредством датчици за височина, поставени на спътниците ERS-1, ERS-2, Topex/Poseidon и Geosat, и са достъпни в базата данни на waveclimate.com. От тези наблюдения са изчислени средни стойности в поле с размери 200 на 200 километра, в чийто център е всяко местоположение.

Инсталациите разположени в морето са конструкции и съоръжения в морска среда, използвани обикновено за производство и пренос на електроенергия, нефт, газ и други ресурси. На тази карта е показано местоположението и експлоатационният статус на такива инсталации разположени в морето. Информацията е получена от Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (OSPAR), в рамките на която се наблюдава развитието на инсталациите разположени в морето и се поддържа актуализиран списък на всички такива инсталации за нефт и газ в морската зона, обхваната от OSPAR.

В съвременните ядрени електроцентрали топлината се генерира чрез ядрено делене, което означава, че за освобождаване на големи количества енергия се делят атоми уран. Тази топлина се използва за превръщане на водата в пара и задвижване на турбина за производство на електроенергия. За безопасното боравене с огромните количества топлина, произвеждани чрез ядрено делене, тези електроцентрали използват система за охлаждане. Тъй като водата е изключително добър метод за охлаждане на реактор, много централи са разположени покрай реки и брегове, където водата е в изобилие и е безплатна. На тази карта са показани местоположенията, експлоатационният статус и други характеристики на крайбрежните ядрени електроцентрали. Тя е продукт на обобщаването и хармонизирането на данни, предоставени от няколко източника от ЕС и извън него, и се актуализира всяка година.

Вятърната енергия, при която вятърна турбина преобразува вятъра в електроенергия, е един от водещите устойчиви източници на енергия. Тъй като ветровете в морето са по-постоянни и по-силни, множеството ветрогенератори в морето, известни като ветроенергийни паркове, имат потенциала да генерират непрекъснато подаване на чиста вятърна енергия. На картата са показани местата и експлоатационният статус на ветроенергийните паркове в европейските морета. Информацията е обобщена от няколко източника в рамките на ЕС от страна на CETMAR за Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet).

Вятърната енергия, при която вятърна турбина преобразува вятъра в електроенергия, е един от водещите устойчиви източници на енергия. Тъй като ветровете в морето са по-постоянни и по-силни, множеството ветрогенератори в морето, известни като ветроенергийни паркове, имат потенциала да генерират непрекъснато подаване на чиста вятърна енергия. На картата са показани размерите, експлоатационният статус и други характеристики на ветроенергийните паркове в европейските морета. Информацията е обобщена от няколко източника в рамките на ЕС от страна на CETMAR за Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet).

Морската енергия или морската мощност (наричана понякога океанска енергия, океанска мощност или морска и хидрокинетична енергия) означава енергията, която се генерира от океанските вълни, вятъра, приливите и отливите, разликата в солеността и температурната разлика. Движението на водата в световните океани създава огромен запас от кинетична енергия или енергия на движението. На картата са посочени местоположенията на съоръженията, които улавят тази енергия и я превръщат в електроенергия за захранване на домовете, транспорта и промишлеността.

Морската енергия или морската мощност (наричана понякога океанска енергия, океанска мощност или морска и хидрокинетична енергия) означава енергията, която се генерира от океанските вълни, вятъра, приливите и отливите, разликата в солеността и температурната разлика. Движението на водата в световните океани създава огромен запас от кинетична енергия или енергия на движението. На картата са посочени обектите, в които се разработват нови технологии за улавяне на тази енергия и превръщането ѝ в електроенергия за захранване на домовете, транспорта и промишлеността.

На тази карта е показана средната скорост и посока на вятъра на 237 места, разположени на приблизително 100-километрови интервали на около 50—100 km извън крайбрежието на Европа. Наблюденията на скоростта и посоката на вятъра са събрани посредством датчици за височина и за разсейване на светлината, поставени на спътниците ERS-1, ERS-2, Topex/Poseidon и Geosat, и са достъпни в базата данни на waveclimate.com. От тези наблюдения са изчислени средни стойности в поле с размери 200 на 200 километра, в чийто център е всяко местоположение.

На тази карта е показан броят на предприятията с растеж до 10% или повече в крайбрежните спрямо некрайбрежните региони. Стопанската демография дава информация за равнищата на създадените, закритите и оцелелите предприятия, както и информация за свързани данни относно заетостта. Данните от стопанската демография могат да се използват за анализ на динамиките и иновациите на различните пазари; освен това тя осигурява ключова информация за вземане на решения във връзка с политиката. Двете основни мерни единици, използвани за заетостта, са броят на заетите лица и броят на служителите.

Брутният вътрешен продукт (БВП) е мярка за икономическата дейност, определена като стойността на всички произведени стоки и услуги минус стойността на стоките или услугите, използвани за тяхното създаване. Тя се използва широко за сравняване на жизнени стандарти или за наблюдение на икономическото сходство или икономическите различия в Европейския съюз. Компонентите на БВП и съответните показатели могат да осигурят ценна информация за основните двигатели на икономическата дейност и по този начин да послужат за основа за изготвянето, наблюдението и оценяването на конкретни политики на ЕС. На тази карта е показан брутният вътрешен продукт спрямо средната национална стойност, която е равна на 100. Когато стойността на показателя е под 100, стойността в региона е под средната национална стойност. Когато стойността на показателя е над 100, стойността в региона е над средната национална стойност. Допълнителна информация: БВП за начинаещи

На тази карта е показан брутният вътрешен продукт (БВП) по пазарни цени по крайбрежни/некрайбрежни региони. БВП по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той се определя като стойността на всички произведени стоки и услуги минус стойността на стоките или услугите, използвани за тяхното създаване. За по-конкретни обяснения относно методологията може да се направи справка с Регламента за ЕСС 2010 (Европейска система от сметки).

На тази карта е показана брутната добавена стойност (GVA) по базисни цени по крайбрежни/некрайбрежни региони. GVA се определя като изходната стойност при базисни цени минус оцененото при покупни цени междинно потребление. Тя е балансиращата позиция на сметка „Производство“ на националните сметки. GVA може да се разбие по отрасъл и институционален сектор. По-специално сумата на GVA от всички отрасли или сектори плюс данъците върху продуктите минус субсидиите за продуктите дава брутния вътрешен продукт. Когато от GVA се извади потреблението на основен капитал, се получава съответната нетна добавена стойност (NVA). Понятията „GVA по пазарни цени“, „GVA по цени на производител“ и „GVA по базисни цени“ вече не се използват в ЕСС 2010.

На тази карта е показан процентът на населението, върху което морските дейности оказват въздействие, напр. делът на населението в регионите от ЕС, което живее в области, в които се предлагат морски услуги. Област, в която се предлагат морски услуги, е област, до която може да се достигне в рамките на определено време за пътуване, като се отпътува от дадено място на брега и се използва съществуващата транспортна мрежа.

Заетостта в първичния сектор се състои от добивни дейности, като например добив на полезни изкопаеми, селско стопанство и активен риболов. На тази карта е показан делът на заетостта в първичния сектор от общото равнище на заетост в регионите спрямо средната национална стойност, която е равна на 100. Когато стойността на показателя е под 100, стойността в региона е под средната национална стойност. Когато стойността на показателя е над 100, стойността в региона е над средната национална стойност.

Секторите на рибарството и аквакултурите включват работни места, които варират от производство и продажба (плавателни съдове, риболовни уреди, стръв и др.) до отглеждане и улов, преработка, пазарна реализация и дистрибуция на риба. Тези работни места осигуряват устойчиво управление на морските и сладководните ресурси, като същевременно допринасят за глобалното икономическо и социално развитие. На тази карта е показана заетостта в секторите на рибарството и аквакултурите по държава членка.

Заетостта в сектора на услугите, известен още като третичен сектор, се състои от дейности на доставчици, като например продажба на дребно и едро, транспорт и дистрибуция, ресторанти, административни услуги, медии, туризъм, застраховане, банкиране, здравеопазване и право. На тази карта е показан делът на заетостта в сектора на услугите от общото равнище на заетост в регионите спрямо средната национална стойност. Средната национална стойност е равна на 100. Когато стойността на показателя е под 100, стойността в региона е под средната национална стойност. Когато стойността на показателя е над 100, стойността в региона е над средната национална стойност.

Заетостта във вторичния сектор е заетост в дейности, свързани с риболова, които не се считат за дейности по активен риболов. Във вторичния сектор на икономиката се произвеждат крайни продукти от суровини, добити в първичната икономика. Всички работни места в производството, преработката и строителството принадлежат към този сектор. На тази карта е показан делът на заетостта във вторичния сектор от общото равнище на заетост в регионите спрямо средната национална стойност, която е равна на 100. Когато стойността на показателя е под 100, стойността в региона е под средната национална стойност. Когато стойността на показателя е над 100, стойността в региона е над средната национална стойност.

На тази карта е сравнена заетостта в крайбрежните и в некрайбрежните региони. В статистическия анализ е включен секторът на дейностите в сферата на заетостта в ЕС, обхванат от NACE Rev. 2, която е статистическата класификация на икономическите дейности.

Глобалната средна регионална тенденция в морското равнище (милиметри годишно) се предоставя от услугата за мониторинг на морската среда на „Коперник“. Морското равнище се покачва в резултат на затоплянето на океаните и загубата на ледена маса на сушата. Когато се затопля, водата се разширява, като около 30% от съвременното глобално средно покачване на морското равнище може да се отдаде само на това топлинно разширение. Повишаването на морското равнище може сериозно да засегне човешкото население в крайбрежните и островните региони, както и природните местообитания, като морските екосистеми.

Динамичните редове показват, че средното световно морско равнище се е повишило с повече от 8cm от началото на 90-те години на миналия век и продължава да нараства с темп от 3,3mm всяка година. Новите изчисления показват, че средното покачване на морското равнище в глобален мащаб се ускорява, като този темп нараства с 0,12 ±0,073mm всяка година.

Морското равнище не се покачва еднообразно и поради това някои региони са по-застрашени от други. На картата е показано акваториалното разпределение на тенденциите в морското равнище от 1993г. насам. Тя показва, че морското равнище се покачва в по-голямата част от световния океан, но има големи регионални различия, като например в западната тропическа част на Тихия океан то достига стойности до +8mm годишно. В тази област регионалните тенденции се дължат главно на топлинното разширение. Неопределеността по отношение на регионалната тенденция в морското равнище е от порядъка на 2—3mm годишно със стойности, достигащи надолу до 0,5mm годишно или нагоре до 5,0mm годишно в зависимост от региона.

Този показател за мониторинг на морското равнище на океаните е получен от DUACS в режим извън реално време (версия DT-2018). Тези продукти се разпространяват от услугата в областта на изменението на климата на „Коперник“ и са на разположение в каталога на услугата за мониторинг на морската среда на „Коперник“.

Регионалната тенденция в глобалната температура на морската повърхност (градуси по Целзий (°C) годишно) се изготвя в рамките на услугата за мониторинг на морската среда на „Коперник“. Температурата на морската повърхност е една от основните климатични променливи, определени от Глобалната система за наблюдение на климата, които са необходими за мониторинга и характеризирането на състоянието на климата в световен мащаб.

Динамичните редове показват, че от началото на 90-те години на миналия век средната температура на морската повърхност в световен мащаб се е повишила с повече от 0,3°C и продължава да се покачва с безпрецедентни темпове от 0014 ±0,001°C годишно. През последните четири години са регистрирани най-високите температури на океанската повърхност от началото на статистиката.

Температурата на морската повърхност не се повишава с еднакви темпове навсякъде, поради което някои региони са изложени на по-голям риск от други. На картата е показано пространственото разпределение на тенденциите при средните температури на морската повърхност на Световния океан от 1993г. насам. То показва, че между 1993г. и 2018г. е настъпило затопляне в по-голямата част от земното кълбо. Едно от изключенията от тази тенденция е Северният Атлантически океан и особено регионът на юг от Гренландия, където се наблюдава тенденция към охлаждане.

Този показател за наблюдение на температурата на морската повърхност се основава на ежедневни анализи в световен мащаб, генерирани от Европейската космическа агенция, от проекта за температурата на морската повърхност в рамките на Инициативата относно изменението на климата и от услугата на „Коперник“ в областта на изменението на климата. Той е на разположение в каталога на услугите за мониторинг на морската среда на „Коперник“.

На тази карта са показани класифицираните биологични зони за всички европейски води, използвани в широкомащабния модел на местообитания на морското дъно по EMODnet (EUSeaMap). Това е един от няколкото дескриптора на местообитания, използвани за определяне на окончателния вид местообитания. Биологичните зони се определят посредством множество физически променливи или аналози.

На тази карта е показана прогнозна карта на местообитанията на морското дъно за европейските морета от Информационната система за природата на Европейския съюз (EUNIS). Картата следва класификационната система EUNIS 2007-11, когато е приложимо, и в нея са използвани най-подробните класификации, прогнозирани от модела. Класификация на местообитанията по EUNIS е всеобхватна общоевропейска система, която улеснява хармонизираното описание и събиране на данни от цяла Европа чрез използване на критериите за идентифициране на местообитания. Класификацията е обогатена с допълнителни местообитания в случаите, когато не съществува местообитание по EUNIS или когато няма данни. Моделът включва единствено сублиторалната зона; поради високата променливост на литоралната зона, липсата на подробни данни за субстрата и разделителната способност на модела е трудно в този мащаб да се прогнозират литорални местообитания.

На тази карта са показани моделирани пространствени разпределения на пластовете mäerl в Средиземно море. Тези биологични конструкции са типични средиземноморски подводни пейзажи, в които има структури от коралоподобни водорасли, които растат в условия на слаба светлина. Те са резултат от дейностите по изграждане, извършвани от водорасли и животни, компенсирани от физични и биологични процеси на ерозия. Поради степента на тяхното разпространение, биологичното им разнообразие и възпроизводството местообитанията на водораслите mäerl са сред най-важните екосистеми в Средиземно море и се считат за особено значими както за рибарството, така и за регулирането на въглерода.

На тази карта са показани моделирани пространствени разпределения на оголени скали, създадени от вида coralligenous, и пластове mäerl (варовикови водорасли) в Средиземно море. Тези биологични конструкции са типични средиземноморски подводни пейзажи, в които има структури от коралоподобни водорасли, които растат в условия на слаба светлина. Те са резултат от дейностите по изграждане, извършвани от водорасли и животни, компенсирани от физични и биологични процеси на ерозия. Поради степента на тяхното разпространение, биологичното им разнообразие и възпроизводството местообитанията на организми от вида coralligenous и на водораслите mäerl са сред най-важните екосистеми в Средиземно море и се считат за особено значими както за рибарството, така и за естественото улавяне на въглерода.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на американската писия (Hippoglossoides platessoides) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на атлантическата треска (Gadus morhua) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на бамбуковия корал — бонзаи (Acanella arbuscula) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на белия каменен корал (Acanella arbuscula) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на белия корал (Acanella arbuscula) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на бронирания ветрилообразен корал (Acanthogorgia armata) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитаниетп на дългоопашатата риба (Coryphaenoides rupestris) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на корала от типа „петльов гребен“ (Desmophyllum dianthus ) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на корала „дъвка“ (Paragorgia arborea) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на морския костур (Sebastes mentella) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на синята скорпена (Helicolenus dactylopterus) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Прогнозира се, че изменението на климата ще има дългосрочни последици за дълбоководната околна среда, като например увеличаване на киселинността на морските води, затопляне, загуба на кислород, намалена наличност на храна на морското дъно. Предвижда се, че тези промени ще застрашат много дълбоководни риби със стопанско значение, студеноводни коралови рифове и екосистемните услуги, които те предоставят. На картата са показани прогнозираните загуби, опазването (убежища) и подобряването на местообитанието на черната писия (Reinhardtius hippoglossoides) в бъдеще (2081—2100г.) при обичаен сценарий на изменение на климата. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

На тази карта е показана прогнозна карта на местообитанията на морското дъно за европейските морета. Картата е създадена въз основа на класифицираните дескриптори на местообитания, използвани с цел определяне на окончателното местообитание. Когато е приложимо, тя следва основната система за класификация на местообитанията по Рамковата директива за морска стратегия (MSFD), като обобщава изходните данни от модела. MSFD бе приета на 17 юни 2008г. и има за цел да защитава по-ефективно морската среда в Европа.

На тази карта е показано разпространението на Posidonia oceanica (широкоизвестна като посидония), вид морска трева, която е ендемичен вид за Средиземно море. Тя образува обширни подводни поляни, които са важна част от екосистемата. Плодовете ѝ са свободно плаващи и в Италия са познати като „морски маслини“ (l'oliva di mare). На близките брегови линии морето изхвърля топки от влакнестите материали от нейните листа, наричани „егагропили“.

На тази карта е показано изобилието на Acartia — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през есента. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Acartia — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през зимата. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Acartia — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през лятото. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Acartia — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през пролетта. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Calanus finmarchicus — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през есента. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Calanus finmarchicus — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през зимата. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Calanus finmarchicus — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през лятото. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Calanus finmarchicus — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през пролетта. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Temora longicornis — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през есента. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Temora longicornis — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през зимата. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Temora longicornis — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през лятото. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показано изобилието на Temora longicornis — вид ракоподобно веслоного (зоопланктон) в европейските води през пролетта. Данните относно изобилието са събрани чрез инструмента за постоянно записване на данни относно планктона (CPR). „Ракоподобното веслоного“ е вид зоопланктон — планктонно ракообразно, далечен роднина на скаридите и раците. Тези малки ракообразни обикновено са доминиращите членове на зоопланктона и са основни хранителни организми за малките риби.

На тази карта е показан броят на видовете и наблюденията по морски регион въз основа на информацията, събрана от Европейската система за биогеографска информация за океаните (EurOBIS). Европейското звено на международната система за биогеографска информация за океаните (OBIS) публикува данни относно разпространението на морските видове, събрани в рамките на европейските морски води или от европейски изследователи извън европейските морски води.

На тази карта са показани наблюдения на морски птици, налични в базата данни на Европейската система за биогеографска информация за океаните (EurOBIS). Европейското звено на международната система за биогеографска информация за океаните (OBIS) публикува данни относно разпространението на морските видове, събрани в рамките на европейските морски води или от европейски изследователи извън европейските морски води.

Въглеводородите като суров нефт и природен газ са основен източник на енергия за днешното общество. Дружествата за добив на нефт и газ търсят тези въглеводороди (проучване) и ги добиват (експлоатация) от седиментни слоеве дълбоко под морското дъно или земната повърхност. Тъй като регионите в крайбрежните води, които съдържат въглеводороди, са под контрола на националните правителства, дружествата за добив на нефт и газ трябва да имат лиценз за проучване и експлоатация на тези ресурси. На тази карта са показани активните лицензи за добив на въглеводороди в крайбрежни води в европейския регион. Информацията е продукт на обобщаването и хармонизирането на наборите от данни, предоставени от няколко източника от ЕС и извън него, и се актуализира всяка година.

Седиментите на морското дъно като пясък и чакъл са полезни строителни материали. Освен това те могат да се използват за възстановяване на плажовете и за защита от ерозия на бреговете. На тази карта е показано местоположението, от което се добиват морски седименти, както и крайната употреба на добития материал. Информацията е продукт на обобщаването и хармонизирането на наборите от данни, предоставени от няколко източника от ЕС и извън него, и се актуализира всяка година.

Полиметалните конкреции или мангановите кори са скални конкреции, които се формират на морското дъно и съдържат редица ценни метали като желязо, манган, никел, мед и кобалт. Такива метали има и в сулфидни находища — натрупвания на сулфидни минерали, които формират почти диатреми на морското дъно. На тази карта е показано наличието на тези дълбоководни минерални ресурси в различни места на вземане на проби.

Слоевете седименти и скали под морското дъно съдържат вода, но и други флуиди като суров нефт, метан, въглероден диоксид и газове, които са в резултат от разпада на органични материали. Тези така наречени подводни флуиди са под високо налягане, което ги кара да се придвижват към морското дъно през разломи и пукнатини. Когато флуидите достигнат морското дъно, те проникват във водната колона при процес, наречен изтичане на флуиди. Ако тези флуиди се смесят със седименти, се образува кал под високо налягане, която може да изригне над морското дъно, създавайки кален вулкан. На тази карта е показано местоположението на тези места с изтичане на флуиди и с кални вулкани от невулканичен произход. Информацията е събрана от различни национални и регионални проекти за съставяне на карти и е набавена от литературата.

Литологията на дадена скала е описанието на нейните физически характеристики, като например цвят, текстура, зърнометричен състав или минерален състав. Описанието на тези характеристики може да бъде подробно или да бъде обобщение на общите физически характеристики на скалата. На тази карта е показана литологията на скалните слоеве на морското дъно в европейския морски регион.

Въглеводородите като суров нефт, природен газ, руда и битум са основен източник на енергия в днешното общество. Те се формират от разпада на органични материали в продължение на милиони години в поредица от седименти, наречени находища на въглеводороди, дълбоко под повърхността на Земята. Тези находища в голяма степен са ограничени в континенталния шелф, континенталния склон, континенталното подножие и малките подводни котловини. На тази карта е показано местоположението и размерите на находищата на въглеводороди в европейския морски регион.

Драгирането е изкопна дейност, която обикновено се извършва под вода в плитчини или в сладководни области с цел събиране и преместване на дънни седименти с оглед разширяване и/или увеличаване на дълбочината на пристанища и маршрути за морски превоз, промяна на формата на крайбрежието или защита от ерозия и наводнения. На тази карта са показани местоположенията, на които се провежда драгиране, както и неговата цел. Картата е резултатът от обобщаването и хармонизирането на наборите от данни, предоставени от няколко източника от целия ЕС.

Подводните вулкани са подводни отвори или цепнатини в повърхността на земята, от които може да изригва магма. Голям брой подводни вулкани се намират близо до области на движение на тектонични плочи. Въпреки че повечето подводни вулкани се намират в дълбините на моретата и океаните, в плитките води също съществуват такива и при изригване те могат да изхвърлят материал в атмосферата. На тази карта са показани местоположението и морфологията на подводните вулкани в европейския морски регион.

Контурните линии или изобатите (т.е. въображаеми линии на карта, които свързват всички точки с еднаква дълбочина под повърхността на водата) са въз основа на средната дълбочина под водата, което е подводният еквивалент на топографията. На тази карта са показани контурните линии за следните дълбочини: 50, 100, 200, 500, 1000, 2000 и 5000 метра.

В миналото поради неколкократните ледникови периоди морското равнище се е колебаело с над 100m. В резултат на това много от древните ландшафти, дом на нашите предци, са останали под водата и са скрити от погледа. На тази карта са показани известните топографски и археологически характеристики на тези подводни ландшафти в Европа. Информацията е събрана от EMODnet geology въз основа на работата по редица други проекти, като например SPLASHCOS, SASMAP и MEDFLOOD.

Свлачищата представляват движения на земята, като например срутване на скали, лавини, дълбоки пропадания на склонове и потоци от отломки. Те могат да възникват и под вода, като в този случай се наричат подводни свлачища. На тази карта са показани различните видове подводни свлачища, които се срещат на морското дъно, заровени са под него или са в оголена скала. Информацията е събрана в рамките на различни национални и регионални проекти за съставяне на карти и е съставена от литературата.

Седиментите представляват натрупвания на частици като чакъл, пясък и глина, както и черупки, конкреции и друг биологичен материал. Когато тези седименти се заровят и се уплътнят, те формират седиментни скали. На тази карта са показани характеристиките на седимента на морското дъно в различни места на вземане на проби.

Седиментите представляват натрупвания на частици като чакъл, пясък и глина, както и черупки и друг биологичен материал. Скоростта на натрупване на тези седименти на морското дъно значително варира в зависимост от мястото, като те са най-високи в близост до речни устия и най-ниски на дъното на океана. На тази карта са показани скоростите на натрупване на седименти на различни места в европейския морски регион. Скоростите са определени чрез датиране на седимента или са оценени въз основа на акустично-сеизмични данни и данни от вътрешността на седимента.

Въглеводородите като суров нефт и природен газ са основен източник на енергия за днешното общество. Тези въглеводороди се добиват от седиментни слоеве дълбоко под морското дъно или земната повърхност чрез пробиване на сондажи. На тази карта е показано местоположението и експлоатационният статус на сондажите за добив на въглеводороди в крайбрежни води в европейския регион. Информацията е резултат от обобщаването и хармонизирането на наборите от данни, предоставени от няколко източника от целия ЕС, както и Норвегия, Обединеното кралство и Черна гора, и се актуализира всяка година.

На тази карта е показана батиметрията — средната дълбочина на водната колона, в европейския регион с разделителна способност от 1/16 дъгова минута (~ 115 метра), както и топографията на сухоземните площи. Батиметричната карта е получена от индивидуални батиметрични измервания и съставни цифрови данни/модели на терена (cDTM).

Стратиграфията е описанието на последователностите на скалните слоеве (пластове), които са се натрупвали с времето. Въз основа на стратиграфията на Земята геолозите са структурирали нейната история в система от йерархични времеви периоди, познати като Геохронологична скала. На тази карта е показана геоложката възраст на скалните слоеве на морското дъно в европейския морски регион.

Седиментите представляват натрупвания на частици като чакъл, пясък и кал. Когато тези седименти се заровят и се уплътнят, те формират седиментни скали. Типът седимент, който покрива морското дъно, се нарича субстрат на морското дъно. На тази карта е показан субстратът на морското дъно в европейския морски регион в мащаб 1: 250 000 и включва пет класа субстрат, определени според схемата за класификация на Фолк, както и допълнителен клас за скали и камъни.

Тектониката описва структурата и движението на земната кора и обяснява много геоложки процеси, като например възникване на планини, вулканизъм и земетресения. Разломните линии са пропуквания, които разделят части от кората, движещи се една спрямо друга. На тази карта са показани разломните линии в европейския морски регион.

На тази карта е показан делът на икономически активното население по европейски регион спрямо средната национална стойност, която е равна на 100. Когато стойността на показателя е под 100, делът на икономически активното население е под средната национална стойност. Когато стойността на показателя е над 100, делът на икономически активното население в региона е над средната национална стойност.

На тази карта е показан делът на безработицата в различни европейски региони спрямо средната национална стойност, която е равна на 100. Когато стойността на показателя е под 100, делът на безработицата е под средната национална стойност. Когато стойността на показателя е над 100, делът на безработицата в региона е над средната национална стойност.

На тази карта е показана гъстотата на населението спрямо средната национална стойност, която е равна на 100. Когато в определен европейски регион стойността на показателя е под 100, гъстотата на населението е под средната национална стойност. Когато стойността на показателя е над 100, гъстотата на населението в региона е над средната национална стойност.

На тази карта е показана гъстотата на населението по крайбрежни/некрайбрежни региони в Европа. Гъстотата на населението е съотношението на населението (среден годишен брой) на даден регион спрямо (сухоземната) площ от региона в km². Когато не са налични размерите на сухоземната площ, се използва общата площ (включително вътрешните води).

На тази карта е показан общият брой на нощувките в обекти за туристическо настаняване за европейските градове и големите градове. Данните за европейските градове са събрани с цел да допринесат за подобряване на качеството на градския живот: те подпомагат обмена на опит между европейските градове; те спомагат за определяне на най-добри практики; те улесняват сравнителния анализ на европейско равнище и осигуряват информация относно динамиката между градовете и техните околности. Показателят е получен от променливите, събрани от Европейската статистическа система. Допълнителна статистическа информация относно европейските градове

Европейската карта на населените места представлява населените от хора места в Европа въз основа на спътникови изображения (SPOT5 и SPOT6). По-специално на тази карта е показан процентът застроена площ по географска единица.

На тази карта е показано населението в градовете по възрастова група и пол. Данните са събрани с цел да допринесат за подобряване на качеството на градския живот: те подпомагат обмена на опит между европейските градове; те спомагат за определяне на най-добри практики; те улесняват сравнителния анализ на европейско равнище и осигуряват информация относно динамиките между градовете и техните околности. Показателят е получен от променливите, събрани от Европейската статистическа система. Допълнителна статистическа информация относно европейските градове

На тази карта е показан делът на населението на възраст 65 години и повече спрямо средната национална стойност, която е равна на 100. Когато стойността на показателя в европейския регион е под 100, делът на населението на възраст 65 години или повече е под средната национална стойност. Когато стойността на показателя е над 100, делът на населението на възраст 65 години или повече в региона е над средната национална стойност.

На тази карта е показана промяната на населението по гражданство и държава на произход за европейските градове и големите градове. Данните за европейските градове са събрани с цел да допринесат за подобряване на качеството на градския живот: те подпомагат обмена на опит между европейските градове; те спомагат за определяне на най-добри практики; те улесняват сравнителния анализ на европейско равнище и осигуряват информация относно динамиката между градовете и техните околности. Показателят е получен от променливите, събрани от Европейската статистическа система. Допълнителна статистическа информация относно европейските градове

На тази карта е показан броят на студентите във висши учебни заведения в градовете. Данните за европейските градове са събрани с цел да допринесат за подобряване на качеството на градския живот: те подпомагат обмена на опит между европейските градове; те спомагат за определяне на най-добри практики; те улесняват сравнителния анализ на европейско равнище и осигуряват информация относно динамиката между градовете и техните околности. Показателят е получен от променливите, събрани от Европейската статистическа система. Допълнителна статистическа информация относно европейските градове

На тази карта е показано развитието на равнището на безработица при мъжете и жените в европейските градове и големите градове. Данните за европейските градове са събрани с цел да допринесат за подобряване на качеството на градския живот: те подпомагат обмена на опит между европейските градове; те спомагат за определяне на най-добри практики; те улесняват сравнителния анализ на европейско равнище и осигуряват информация относно динамиката между градовете и техните околности. Показателят е получен от променливите, събрани от Европейската статистическа система. Допълнителна статистическа информация относно европейските градове

На тази карта е показана промяната на населението, измерена по регион и година. Показателят за промяна се състои от два компонента: естествена промяна и нетна миграция плюс статистическа корекция. Естествената промяна на населението е разликата между броя на ражданията на живи деца и броя на смъртните случаи. Ако естествената промяна е положителна, това често се нарича естествен прираст. Нетната миграция е разликата между броя на имигрантите и броя на емигрантите.

На тази карта е показана промяната на населението въз основа на данни относно общото население, ражданията и смъртните случаи по крайбрежни/некрайбрежни региони в Европа. Коефициентът на общата промяна е съотношението между промяната на населението през годината (разликата в броя на населението на 1 януари в две последователни години) и средното население през тази година.

На тази карта са показани данни за раждаемостта и смъртността в градовете. Данните за европейските градове са събрани с цел да допринесат за подобряване на качеството на градския живот: те подпомагат обмена на опит между европейските градове; те спомагат за определяне на най-добри практики; те улесняват сравнителния анализ на европейско равнище и осигуряват информация относно динамиките между градовете и техните околности. Показателят е получен от променливите, събрани от Европейската статистическа система. Допълнителна статистическа информация относно европейските градове

На тази карта са показани промените в населението в градовете. Данните за европейските градове са събрани с цел да допринесат за подобряване на качеството на градския живот: те подпомагат обмена на опит между европейските градове; те спомагат за определяне на най-добри практики; те улесняват сравнителния анализ на европейско равнище и осигуряват информация относно динамиката между градовете и техните околности. Показателят е получен от променливите, събрани от Европейската статистическа система. Допълнителна статистическа информация относно европейските градове

На тази карта е показана типологията на европейските градски и селски региони. В главно градски региони селското население представлява по-малко от 20% от общото население. В междинни региони селското население има дял от 20до 50% от общото население. И накрая, в главно селски региони селското население представлява повече от 50% от общото население.

На тази карта е показан средният размер на домакинствата в градовете. Данните за европейските градове са събрани с цел да допринесат за подобряване на качеството на градския живот: те подпомагат обмена на опит между европейските градове; те спомагат за определяне на най-добри практики; те улесняват сравнителния анализ на европейско равнище и осигуряват информация относно динамиката между градовете и техните околности. Показателят е получен от променливите, събрани от Европейската статистическа система. Допълнителна статистическа информация относно европейските градове

На тази карта е показана позицията на високочестотен радар. Тази информация се предоставя в почти реално време от EMODnet Physics. Високочестотните радари са наземни и използват уреди за измерване от разстояние на скоростта на повърхностното течение в отсечки в близост до брега. Получените в резултат на това парцели на повърхността осигуряват много по-висока разделителна способност в пространството, отколкото по-ранни методи, като например масивите с измервателни данни за теченията. Със система на високочестотен радар в почти реално време могат да бъдат генерирани цели карти на теченията (т.е. скорост на морската вода (m/s) и посока на скоростта на морската вода (градуси). Тази информация е полезна за морския транспорт, знанието за теченията може да спомогне за намаляване на използването на гориво, а оттам и за намаляване на разходите за корабоплаване. Теченията имат огромен потенциал за производство на електроенергия в бъдеще чрез улавяне на кинетичната енергия на морските течения.

На тази карта е показана позицията на плаващите шамандури, намиращи се в момента в моретата и океаните в целия свят. Тези данни се предоставят в почти реално време от EMODnet Physics. Плаващата шамандура е тип океанографски измервателен уред, който автоматично събира данни от околната среда относно моретата и океаните. Те са свободно плаващи и се движат в зависимост от водните течения и от приемните сензори. Автономните измервателни системи върху шамандурите дават възможност за измерване на стандартни океанографски параметри (температура, соленост, течения, а в някои случаи и други параметри, напр. мътност, кислород и флуоресцентност на хлорофила. Например за измерване на движението на водната повърхност като поредица от вълни се използват вълнови шамандури. Поредицата на вълните се анализира, за да се определят статистически данни като значителната височина и период на вълната, както и посоката на вълната. Тези данни са важни за разбиране на динамиката на океана и за използване в компютърни модели за създаване на предвиждания и прогнози за това как се променя океанът.

На тази карта е показана позицията на платформите Argo, намиращи се в момента в моретата и океаните в целия свят. Тази информация се предоставя в почти реално време от EMODnet Physics. Argo е глобална база от 3800 свободно плаващи платформи, които събират данни за океанската среда, включително измервания на температурата и солеността на горните 2000m от океана, както и скоростта на теченията. Платформите Argo са автоматизирани и осигуряват данни, предавани няколко часа след събирането им, до които се предоставя публичен достъп. За 20 години океанските платформи Argo са осигурили 2 милиона океански профила. Данните създават революция в знанията ни за динамиката и топлинното съдържание на океаните. Освен това данните се асимилират в почти реално време в действащи компютърни модели с цел изготвяне на краткосрочни предвиждания на теченията (напр. нефтени разливи в открито море, търсене и спасяване) и температурата (напр. за риболова), изготвяне на сезонни до междугодишни прогнози (напр. El Niño) и за по-дългосрочни десетилетни прогнози на климатичната система на океана/атмосферата, като например тези на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC).

На тази карта е показана позицията на платформите за швартоване в моретата и океаните в целия свят. Данните са осигурени от EMODnet Physics. Платформите за швартоване са стационарни конструкции, които могат да се използват за наблюдение на океана от повърхността на морето в посока към морското дъно. Швартовите въжета са направени от дебел тел и кабел и са закрепени във водния стълб с различни средства, осигуряващи плаваемост, като например стъклени топки и шамандури от синтактична пяна. Към платформата за швартоване са прикачени множество уреди, датчици и съоръжения за вземане на проби с цел измерване на физичните, химичните и биологичните параметри на океана. Някои датчици са автоматични и за часове събират и предават данни. Автоматичните датчици включват датчици за проводимост, температура и дълбочина, измерватели на течението (напр. акустични доплерови измерватели на течението или излезли от употреба роторни измерватели на течението ) и някои химични сензори, напр. за хлорофил–а, ориентир за наличието на фитопланктон. Други уреди вземат проби от водата (напр. за събиране на фитопланктон, микроскопични растения) или улавят органична материя, която пада на морското дъно (напр. уловители на седименти). Платформите за швартоване могат да се използват в крайбрежните води и в открития океан за дълги периоди, напр. най-малко за една година, като се захранват с блокове алкални или литиеви батерии. Необходимо е да се извършва редовна поддръжка на датчиците и съоръженията за вземане на проби, напр. ежегодно, което често се прави от изследователските кораби.

На тази карта е показана позицията на подводните планери, намиращи се в момента в моретата и океаните в целия свят. Тази информация се предоставя в почти реално време от EMODnet Physics. Подводните планери са океанографски измервателни уреди, които автоматично събират данни за океаните и наблюдават моретата. Във водата планерите извършват движения нагоре-надолу, следвайки назъбена крива. Обикновено те имат редица сензори, които осъществяват измервания, като например температура, проводимост (за изчисляване на солеността), течения, флуоресцентност на хлорофила (ориентир за наличието на фитопланктон), оптична система с обратно разсейване, дълбочина на дъното и (понякога) акустична система с обратно разсейване. Те се движат на различни дълбочини и се придвижват, като комуникират чрез глобалната система за определяне на местоположението (GPS) на повърхността, датчици за налягане, датчици за наклон и магнитни компаси, които предоставят данни относно времевия и пространствения мащаб.

Дрейфуващите буеве са океанографски измервателни уреди, които автоматично събират данни от околната среда за океана. Те са свободно плаващи и се движат в зависимост от водните течения и от приемните сензори. Автономните измервателни уредби върху буевете дават възможност за измерване на стандартни океанографски параметри (температура, соленост, течения), а в някои случаи и други параметри, напр. мътност, кислород и флуоресценция на хлорофила. Тези наблюдения се препредават чрез спътник, използват се незабавно за подобряване на прогнозите и повишаване на морската безопасност и се предоставят чрез инициативи за свободно достъпни данни за морската среда като EMODnet. Това глобално усилие за събиране на данни се координира от Групата за сътрудничество в областта на телеметричните буеве (DBCP). На тази карта са показани траекториите на световната мрежа от дрейфуващи буеве през предходния месец.

На тази карта е показана позицията на устройствата „ферибокс“, намиращи се в момента в моретата и океаните в целия свят. Тази информация се предоставя в почти реално време от EMODnet Physics. „Ферибокс“ е автоматизирана система за наблюдение на повърхностни води, монтирана на проточната система на корабите. Системите „ферибокс“ се поставят по желание на корабите, като например търговски кораби (напр. пътнически ферибот или товарен кораб) и изследователски кораби. „Ферибокс“ разполага с различни сензори, които автоматично събират данни, свързани с физичните (напр. соленост, температура, мътност), химичните (хранителни вещества, pH, O2, CO2 и разтворен органичен въглерод) и биологичните (напр. хлорофил, ориентир за наличието на фитопланктон (микроскопичните растения) параметри на океана. Тази информация може да се използва за оценка на качеството на морската вода и морската екология и може да спомогне за по-добро разбиране на взаимодействията между въздуха и морето, напр. обмена на CO2 и глобалните промени, включително увеличаването на киселинността на океанските води.

На тази карта е показано мястото на хидрометричните постове в Европа. Информацията се предоставя от EMODnet Physics. Хидрометричният пост, хидропостът или хидрометричната станция е наземен измервателен уред, с който се следят и изпитват наземни водоеми (потоци, извори, езера, канали, язовири или други водоеми). Уредите в тези станции измерват редица параметри, включително височина, дебит, химичен състав и температура на водата. Данните се използват от хидролози или учени в сферата на околната среда за следене и изпитване на наземни водоеми (потоци, извори, езера, канали, язовири или други водоеми) с цел следене на качеството на водата и живите организми. Местата, на които се намират хидрометричните станции, често могат да бъдат намерени на топографски карти. Някои хидрометрични станции са високоавтоматизирани и може да включват възможност за телеметрични данни, които се предават в централно звено за запис на данни.

www.oceansatlas.org — На тази карта са показани световните океани, разделени на големи морски екосистеми (ГМЕ), всяка от които е с отличително дъно и отличителни физически и биологични характеристики. Размерът на ГМЕ е около 200000km2 или повече и тя е съсредоточена върху крайбрежните зони, където устията и речните басейни се обединяват в посока към морето по края на континенталните граници. ГМЕ са от полза за устойчивото управление на океанските ресурси (напр. рибата).

На тази карта е представена информация относно интегрираното управление на крайбрежната зона (ICZM) в Европа. Тези данни са резултатите от европейския проект OURCOAST. Интегрираното управление на крайбрежната зона е процес за управление на крайбрежието чрез интегриран подход във връзка с всички аспекти на крайбрежната зона, включително географските и политическите граници. То позволява да се оценят рисковете и въздействията от изменението на климата и да се постигне адаптиране към тях, както и спомага за насърчаване на устойчиви решения за свързаните с тях практики на управление на крайбрежните зони.

На тази карта са показани геоложките структури на европейското крайбрежие. Данните показват различни видове брегови и крайбрежни формирования с 13 геоложки вида и 20 геоморфоложки вида, вариращи от твърди скали до меки тинести седименти и от естествени плажове до пристанищни зони и брегови укрепления. Тези данни са изготвени в рамките на проект EUROSION посредством множество цифрови изображения с цел да се постигне сегментиране на бреговата ивица. Идентифицирането на бреговата ивица е важна стъпка в наблюдението на крайбрежните области с цел да се анализират ефектите от ерозията и да се подпомогне интегрираното управление на крайбрежната зона (ICZM).

На тази карта е посочено съотношението (%) на морската защитена зона (МЗЗ) и на сухоземната зона за всяка европейска държава. В световните океани са създадени морски защитени зони (МЗЗ) с цел защита на уязвимите видове и екосистеми, опазване на биологичното разнообразие и свеждане до минимум на риска от изчезване, възстановяване на целостта на екосистемите, разделяне на употребите с цел избягване на конфликти между ползвателите и насърчаване на производителността на рибните популации и популациите на морските безгръбначни видове. Те осигуряват обществен акцент върху опазването на морето и обикновено се използват в целия свят като инструменти за управление с цел насърчаване на устойчивото използване на морските ресурси. Много МЗЗ служат и като живи лаборатории — те са от ключово значение за научни изследвания и открития, които са от полза за човечеството. Когато се управляват ефективно, МЗЗ подпомагат синята икономика, като спомагат за поддържането на рибните запаси и насърчаването на туризма.

На тази карта е показана мрежата от морски зони по „Натура 2000“ в Европа. „Натура 2000“ се основава на Директивата за птиците от 1979г. и Директивата за местообитанията от 1992г., с които са определени специални защитени зони (СЗЗ) и защитени зони от специален интерес (ЗЗСИ) (или зони от значение за Общността; ЗЗО), за да се гарантира дългосрочното оцеляване на най-ценните и защитени видове и местообитания. „Натура2000“ обхваща всички държави от ЕС както по суша, така и в морето — над 18% от сухоземната територия на ЕС и почти 6% от неговата морска територия. Това е най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света и е ключов инструмент за защита на биологичното разнообразие в Европейския съюз.

На тази карта е показано изменението в крайбрежията на Европа. Тя дава информация за начина, по който се променя крайбрежието — мястото, където сушата среща морето или океана. Картата на измененията на бреговата линия е изготвена от EMODnet Geology и позволява да се визуализира поведението на крайбрежията в цяла Европа за периода 2007—2017г. По този начин се определят области на навлизане към сушата (ерозия или потопяване), на стабилност и на навлизане към морето (увеличаване или изплуване) в различни пространствени мащаби. Картата дава полезна информация за един от най-очевидните ефекти от изменението на климата. Наблюдението на крайбрежните области с цел анализиране на ефектите от ерозията може да подпомогне интегрираното управление на крайбрежната зона (ICZM).

Предвижда се, че изменението на климата може да застраши много дълбоководни риби от търговско значение, сюнгери и студеноводни коралови рифове, както и услугите, които те предоставят на хората (напр. хранителни ресурси). Природоохранителните мерки на районен принцип като защитените морски зони са ключови инструменти за защита на уязвимите морски екосистеми. Тези мерки обаче следва да бъдат разположени в най-добрите зони с цел ефективно и дългосрочно опазване на екосистемите и, ако е възможно, следва да оказват минимално въздействие върху човешките дейности като риболова. Бяха проведени сценарии на пространствено опазване въз основа на пространствена информация от множество типове (видове, местообитания, видове употреба от човека...) и дадена възможност да се определят зоните, които подхождат най-много на специфичните цели на опазването. На картата са показани приоритетните зони за опазване на няколко уязвими дълбоководни морски екосистеми, като е отчетена прогнозираната промяна в местообитанието при сценарий на обичайно изменение на климата, свързаността между различните зони, както и икономическите последици за човешките дейности като риболов и дълбоководен добив на полезни изкопаеми. Проучването, в което се съдържат тези данни, е част от проект „АТЛАС“ по линия на „Хоризонт2020“ — трансатлантически план за оценка и управление на пространственото развитие, базиран на дълбоководните системи.

Температурата на морската повърхност е температурата на водата близо до повърхността на океана. Температурата в океана зависи от количеството слънчева енергия, поглъщано на повърхността, което зависи от географската ширина, метеорологичните модели и морския лед, както и от начина, по който тази енергия се разпределя по цялата територия на океана чрез смесване, приливи и отливи и течения. Учените измерват температурата на океана, тъй като тя е важен параметър в прогнозите за времето и климата. Един от океанографските измервателни уреди, използвани за автоматично събиране на тези измервания на температурата, са дрейфуващите буеве, които се носят свободно в океана в зависимост от водните течения и приемните сензори. Тези наблюдения се препредават чрез спътник, използват се незабавно за подобряване на прогнозите и повишаване на морската безопасност и се предоставят чрез инициативи за свободно достъпни данни за морската среда като EMODnet. Това глобално усилие за събиране на данни се координира от Групата за сътрудничество в областта на телеметричните буеве (DBCP). На тази карта са показани измерванията на температурата, записани през предходния месец от световната мрежа от дрейфуващи буеве.

Консултативните съвети (КС) са водени от заинтересовани страни организации, които предоставят на Комисията и държавите от ЕС препоръки по въпроси, свързани с управлението на рибарството. Те може да включват съвети относно аспектите на управлението, свързани с опазването, и социално-икономически аспекти, както и относно опростяване на правилата. С консултативните съвети се провеждат консултации в контекста на регионализацията. Консултативните съвети следва също така да допринасят за данните относно управлението на рибарството и мерките за опазване. Консултативните съвети са съставени от представители от отрасъла и от други групи по интереси. На картата са представени областите, обхванати от някои консултативни съвети (КС).

• насърчават производителите към устойчив риболов и аквакултури, по-специално чрез колективно управление на дейностите на техните членове
• им помагат да подбират доставчици в съответствие с потребностите на пазара, и
• им помагат да създават добавена стойност.

В Европейския съюз съществуват повече от 200 организации на производители. С оглед постигане на целите на общата организация на пазарите те може да предприемат мерки за насочване на предлагането и пускането на пазара на продуктите на своите членове, да ги подпомагат при преминаването през схеми за сертифициране, получаването на печати за качество, географски означения и т.н. Освен това те може да насърчават професионалното обучение, използването на ИКТ и усилията за намаляване на въздействието върху околната среда на дейностите на своите членове, свързани с риболова и аквакултурите. На тази карта са показани местата, на които се намират организациите на производители.

На тази карта са показани регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), които управляват рибните запаси по географска област. РОУР са международни организации, които определят задължителни мерки за опазване и устойчиво управление на далекомигриращите или трансгранично преминаващите рибни видове. РОУР обхващат по-голямата част от световните морета. Като цяло те могат да бъдат разделени на РОУР, които се съсредоточават само върху управлението на далекомигриращите рибни запаси, по-специално риба тон и подобни на нея видове („РОУР за рибата тон“) и РОУР, които управляват други рибни ресурси (т.е. пелагични или дънни) в по-конкретна зона, както е показано на картата по-долу. Организациите са създадени от държави с интереси в областта на рибарството в дадения географски район и крайбрежни държави. РОУР имат правомощието да приемат разнообразни правила за управление на риболова. Те използват инструменти за управление като ограничения на улова (квоти), технически мерки, пространствени и/или времеви ограничения и дейности по наблюдение, контрол и надзор, за да се гарантира спазването на правилата. РОУР вземат решения въз основа на научни становища, предоставени от съответните им научни органи, и редовно извършват преглед на спазването на изискванията от страна на членовете. Европейският съюз, представляван от Комисията, играе активна роля в 10 организации по рибата, различна от риба тон. Щракнете върху РОУР на картата, за да получите достъп до техните уебсайтове.

На тази карта са показани регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), които управляват рибните запаси по географска област. РОУР са международни организации, които определят задължителни мерки за опазване и устойчиво управление на далекомигриращите или трансгранично преминаващите рибни видове. РОУР обхващат по-голямата част от световните морета. Като цяло те могат да бъдат разделени на РОУР, които се съсредоточават само върху управлението на далекомигриращите рибни запаси, по-специално риба тон и подобни на нея видове („РОУР за рибата тон“) и РОУР, които управляват други рибни ресурси (т.е. пелагични или дънни) в по-конкретна зона, както е показано на картата по-долу. Организациите са създадени от държави с интереси в областта на рибарството в дадения географски район и крайбрежни държави. РОУР имат правомощието да приемат разнообразни правила за управление на риболова. Те използват инструменти за управление като ограничения на улова (квоти), технически мерки, пространствени и/или времеви ограничения и дейности по наблюдение, контрол и надзор, за да се гарантира спазването на правилата. РОУР вземат решения въз основа на научни становища, предоставени от съответните им научни органи, и редовно извършват преглед на спазването на изискванията от страна на членовете. Европейският съюз, представляван от Комисията, играе активна роля в 10 организации по рибата, различна от риба тон. Щракнете върху РОУР на картата, за да получите достъп до техните уебсайтове.

Коалицията EU4Ocean за осведоменост по отношение на океаните свързва различни организации, проекти и хора, които допринасят за осведомеността по отношение на океаните и устойчивото управление на океаните. Подкрепяна от Европейската комисия, тази приобщаваща инициатива „отдолу нагоре“ има за цел да обедини гласовете на европейците, за да превърне океаните в грижа на всички. Коалицията се състои от три съставни части: платформа за организации и физически лица, участващи в инициативи за осведоменост по отношение на океаните, Европейски младежки форум за океаните и Мрежа на европейските сини училища.
Платформата EU4Ocean обединява широк кръг от заинтересовани страни в областта на морските изследвания, политиката за науката, отрасъла на синята икономика и частния сектор, гражданското общество, изкуствата, образованието, младежта и медиите. Това включва множество мащаби — от местни и национални организации до регионални морски и европейски инициативи. Страници на членовете на платформата.

Членовете на платформата могат да споделят идеи, да изграждат партньорства и да си сътрудничат, за да гарантират по-координиран подход към осведомеността по отношение на океаните в Европа и да разработват конкретни дейности, създаващи действителна осведоменост, ангажираност и подтик за действие и промяна в обществото. Членовете са мобилизирани около три теми на работните групи (РГ): Климат и океан, храни от океаните и здравословен и чист океан. За повече информация:

Мрежата на европейските сини училища е част от коалицията EU4Ocean и има за цел да вдъхновява учителите, училищните директори и личния състав на образователните служби, да поставят предизвикателство пред своите ученици — от детската градина, началния, прогимназиалния и гимназиалния етап на средното образование, техническите или професионалните училища, да „Открият синевата“ и да разработят проект, който ги свързва с океана или с морето.

Европейският атлас на моретата е на разположение на 24 езика. За всеки език атласът има посланик, който разясни по време на комуникационна кампания, проведена от септември 2020г. до септември 2021г., защо океанът е важен за него/нея и защо всички ние трябва да се грижим за океаните и моретата. Сред посланиците са комисар Виргиниюс Синкявичюс, генерален директор на ГД „Морско дело и рибарство“ Шарлина Витчева, служител по политиките на Европейската комисия, Марис Стулгис, представители на публични органи в различни държави — членки на Европейския съюз, директори на институти и на аквариум, учени, координатори на НПО, сърфист, капитан, водолаз и главен готвач, награден със звезда на Мишлен. Разгледайте картата, за да откриете кои са те и да прочетете текстовите надписи с техните цитати за океаните и моретата. Имайте предвид, че посланиците са разпределени според държавите, в които се говори езикът, който те представляват.

Младите защитници на океаните са млади изпълнители на проекти на възраст между 16 и 30 години. Техните проекти са признати и акредитирани от Европейската комисия като водещи до значима и трайна промяна за океаните.

На тази образователна карта са показани резултатите от предизвикателството „Бъди изследовател!“ „Картографиране на изменението на климата в моретата и по водните пътища“, започнато от коалицията „Образование за климата“ и Европейския морски атлас през 2022г. Училищата в цяла Европа бяха поканени да станат доставчици на данни за нов картографски слой в Атласа. Предизвикателството включваше 7 етапа. Първите два етапа позволиха на участниците да открият как функционира атласът. След това учителите гласуваха за темата на картата, която подлежи на разработване: температура на повърхността на водата в морето, реки, езера или малки водоеми. Училищата могат да измерват температурата на водата на различни места и по различно време. Те предоставиха резултатите от своите измервания и цялата необходима относима информация (напр.: наименование на училището/групата, географски координати на мястото, където е извършено измерването, дата и час на измерването, метод, използван за измерване на температурата...) чрез попълване на формуляр в интернет по време на етапа на събиране на данни, който приключи на 31 март 2023г. По този начин учениците научиха за събирането на данни, хармонизирането на данните, визуализацията и споделянето на данни. Как училищата измерваха температурата на водата? Няколко училища използваха термометър, но благодарение на сътрудничеството на Партньорството за наблюдение на Глобалния океан (POGO) и организацията Educational Passages екипът на атласа получи данни и от училища, построили минилодки, пуснати в морето, които са оборудвани с температурни датчици! С този картографски слой всеки вече има достъп до данните, събрани от училищата. Картата може да се използва като учебен материал от тези училища, други училища и всеки, който се интересува! Благодарим на всички участващи училища, на POGO и на „Educational Passage“ за чудесния им принос!

Боеприпасите, изхвърлени върху морското дъно, са глобална причина за безпокойство сред държавите, регионалните и международните организации, научните изследователи и др. Те могат да включват оръжия, като например необезвредени бомби, включително химически оръжия, изхвърлени след Първата и Втората световна война. Те крият заплаха за морската среда, здравето на човека и са реално предизвикателство за дейностите на синята икономика и морското пространствено планиране, като не са за подценяване и рисковете, свързани с отстраняването на тези боеприпаси, и техническите проблеми във връзка с обезвреждането им. На картата можете да определите полигоните, в които са налични обикновени, химически или неизвестни боеприпаси.

Боеприпасите, изхвърлени върху морското дъно, са глобална причина за безпокойство сред държавите, регионалните и международните организации, научните изследователи и др. Те могат да включват оръжия, като например необезвредени бомби, включително химически оръжия, изхвърлени след Първата и Втората световна война. Те крият заплаха за морската среда, здравето на човека и са реално предизвикателство за дейностите на синята икономика и морското пространствено планиране, като не са за подценяване и рисковете, свързани с отстраняването на тези боеприпаси, и техническите проблеми във връзка с обезвреждането им. На картата можете да определите точките, където е потвърдено наличието на обикновени, химически или неизвестни боеприпаси в тази зона.

Изкопани утайки и земна маса от драгиране означава нехомогенна смес от седименти в произволно съотношение, съставена от скали, почва и/или черупкови материали, добити и депонирани по време на дейности, свързани с драгиране и изхвърляне. Изкопаните утайки и земната маса от драгиране се наслагват по неестествен начин върху ненарушена почва или реголит в естествен вид и може да формират антропогенен релеф (напр. насип от изкопани утайки и земна маса от драгиране). Драгирането за целите на корабоплаването (напр. създаване на пристанища и пристанищни зони за лодки) и за инженерни цели (напр. изкопни дейности с цел полагане на кабели и тръби) води до изхвърляне в морето на значителни количества маса. Последиците за околната среда, като например намеса в риболовните дейности или замърсяване на екосистемите, вече се признават във все по-голяма степен. Понастоящем националните органи в много държави са избрали зони за изхвърляне, в които тези отрицателни последици биха могли да се сведат до минимум. На тази карта са показани местата за изхвърляне на почва.

Изкопани утайки и земна маса от драгиране означава нехомогенна смес от седименти в произволно съотношение, съставена от скали, почва и/или черупкови материали, добити и депонирани по време на дейности, свързани с драгиране и изхвърляне. Изкопаните утайки и земната маса от драгиране се наслагват по неестествен начин върху ненарушена почва или реголит в естествен вид и може да формират антропогенен релеф (напр. насип от изкопани утайки и земна маса от драгиране). Драгирането за целите на корабоплаването (напр. създаване на пристанища и пристанищни зони за лодки) и за инженерни цели (напр. изкопни дейности с цел полагане на кабели и тръби) води до изхвърляне в морето на значителни количества маса. Последиците за околната среда, като например намеса в риболовните дейности или замърсяване на екосистемите, вече се признават във все по-голяма степен. Понастоящем националните органи в много държави са избрали зони за изхвърляне, в които тези отрицателни последици биха могли да се сведат до минимум. На тази карта са показани зоните за изхвърляне на почва.

Морските отпадъци представляват сериозна опасност за морските организми, тъй като животните могат да се заплетат в отпадъците или да ги погълнат, при което да бъдат изложени на вредни химикали. Освен това те могат да достигнат до хранителната верига, с което да застрашат здравето на човека в световен мащаб. Освен това морските отпадъци нанасят и сериозни икономически вреди поради загубата в морето на ценни ресурси, които могат да бъдат рециклирани, намаляването на туризма заради замърсените плажове и улова на рибарите, който съдържа все повече отпадъци. На тази карта е видна гъстотата на отпадъците на морското дъно (всички категории), изразена като броя отпадъци, събрани чрез проучвания с трал за улов на риба за период от една година. Имайте предвид, че липсата на данни за някои зони не означава, че в тях няма отпадъци. Като част от своята стратегия за пластмасите ЕС прие директива за ограничаване на използването на някои пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения. Повече информация относно оценката на въздействието. Освен това той прие и директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. На тази карта са показани резултатите от 2011г. до 2022г.

Пластмасовите материали все повече замърсяват нашите брегове и океани. Замърсяването с пластмасови отпадъци не само затрупва плажовете ни, но и е смъртоносен капан за много морски животни. Те се оплитат в по-големите парчета пластмаса или погрешно възприемат по-малките парчета за храна. На тази карта е показана гъстотата на пластмасовите торбички на морското дъно, изразена като броя торбички, събрани чрез проучвания с трал за улов на риба за период от една година. Имайте предвид, че липсата на данни за някои зони не означава, че в тях няма пластмасови торбички. Като част от своята стратегия за пластмасите ЕС прие директива за ограничаване на използването на някои пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения. Повече информация относно оценката на въздействието. Освен това той прие и директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби.

Свързаните с риболова предмети и другите видове морски отпадъци представляват сериозна опасност за морските организми, тъй като животните могат да се заплетат в отпадъците или да ги погълнат, при което да бъдат изложени на вредни химикали. Освен това те могат да достигнат до хранителната верига, с което да застрашат здравето на човека в световен мащаб. Освен това морските отпадъци нанасят и сериозни икономически вреди поради загубата в морето на ценни ресурси, които могат да бъдат рециклирани, намаляването на туризма заради замърсените плажове и улова на рибарите, който съдържа все повече отпадъци. На тази карта е видна гъстотата на свързаните с риболова предмети на морското дъно, изразена като броя предмети, събрани чрез проучвания с трал за улов на риба за период от една година. Имайте предвид, че липсата на данни за някои зони не означава, че в тях няма свързани с риболова предмети. Като част от своята стратегия за пластмасите ЕС прие директива за ограничаване на използването на някои пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения. Повече информация относно оценката на въздействието. Освен това той прие и директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. На тази карта са показани резултатите от 2011г. до 2022г.

Всяка година се генерират милиони тонове отпадъци чрез множество човешки дейности и голяма част от тези отпадъци попадат в нашите океани, като създават екологични и икономически проблеми и проблеми в областта на общественото здраве. Не е изненадващо, че морските отпадъци се определят като една от най-бързо разрастващите се заплахи за хигиенното състояние на световните океани, разнообразието от морски организми, което те поддържат, и в крайна сметка за хората, консумиращи храна от океана. На тази карта е посочен процентът на отпадъците, разделени на няколко категории (стъкло, текстил, метал, полимери и др.). Като част от своята стратегия за пластмасите ЕС прие директива за ограничаване на използването на някои пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения. Повече информация относно оценката на въздействието. Освен това той прие и директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. На тази карта са показани резултатите от 2007г. до 2021г.

Всяка година чрез множество човешки дейности се генерират милиони тонове отпадъци и голяма част от тях попадат в нашите океани, като създават екологични и икономически проблеми и проблеми в областта на общественото здраве. Не е изненадващо, че морските отпадъци се определят като една от най-бързо разрастващите се заплахи за хигиенното състояние на световните океани, разнообразието от морски организми, което те поддържат, и в крайна сметка за хората, консумиращи храна от океана. На тази карта са посочени видовете отпадъци, които попадат на европейските плажове. Те са разделени на няколко категории (стъкло, текстил, метал, полимери и др.), като на картата е показан процентът на всяка от тях в резултат от мониторинга на бреговата линия в Европа съгласно Рамковата директива за морска стратегия (РДМС). Отпадъците може да са оставени директно на плажовете или може да са морски отпадъци, които са изхвърлени на брега. Като част от своята стратегия за пластмасите ЕС прие директива за ограничаване на използването на някои пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения. Повече информация относно оценката на въздействието. Освен това той прие и директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. На тази карта са показани резултатите от 2001г. до 2020г.

Пластмасовите торбички и другите видове морски отпадъци представляват сериозна опасност за морските организми, тъй като животните могат да се заплетат в отпадъците или да ги погълнат, при което да бъдат изложени на вредни химикали. Освен това те могат да достигнат до хранителната верига, с което да застрашат здравето на човека в световен мащаб. Освен това морските отпадъци нанасят и сериозни икономически вреди поради загубата в морето на ценни ресурси, които могат да бъдат рециклирани, намаляването на туризма заради замърсените плажове и улова на рибарите, който съдържа все повече отпадъци. На тази карта е показан средният брой пластмасови торбички в 100-метрови участъци от европейските плажове, получени чрез наблюдението на Рамковата директива за морска стратегия (РДМС). Като част от своята стратегия за пластмасите ЕС прие директива за ограничаване на използването на някои пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения. Повече информация относно оценката на въздействието. Освен това той прие и директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. На тази карта са показани резултатите от 2001г. до 2022г.

Пушенето е вредно не само за Вашето здраве; цигарените фасове и другите видове морски отпадъци представляват също и сериозна опасност за морските организми, тъй като животните могат да се заплетат в отпадъците или да ги погълнат, при което да бъдат изложени на вредни химикали. Освен това те могат да достигнат до хранителната верига, с което да застрашат здравето на човека в световен мащаб. Освен това морските отпадъци нанасят и сериозни икономически вреди поради загубата в морето на ценни ресурси, които могат да бъдат рециклирани, намаляването на туризма заради замърсените плажове и улова на рибарите, който съдържа все повече отпадъци. На тази карта е показан средният брой на свързаните с цигари отпадъци на един плаж годишно в 100-метрови участъци от европейските плажове. На тази карта са включени само проучвания в резултат от мониторинга съгласно Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) без данни от UNEP-MARLIN. Проучванията на UNEP MARLIN следват конкретен протокол, който се прилага на бреговете на централната балтийска зона. Като част от своята стратегия за пластмасите ЕС прие директива за ограничаване на използването на някои пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения. Повече информация относно оценката на въздействието. Освен това той прие и директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. На тази карта са показани резултатите от 2001г. до 2022г.

Свързаните с риболова предмети и другите видове морски отпадъци представляват сериозна опасност за морските организми, тъй като животните могат да се заплетат в отпадъците или да ги погълнат, при което да бъдат изложени на вредни химикали. Освен това те могат да достигнат до хранителната верига, с което да застрашат здравето на човека в световен мащаб. Морските отпадъци също така нанасят сериозни икономически вреди поради загубата в морето на ценни ресурси, които могат да бъдат рециклирани, намаляването на туризма заради замърсените плажове и улова на рибарите, който съдържа все повече отпадъци. На тази карта е показан средният брой на свързаните с риболова отпадъци в 100-метрови участъци от европейските плажове, получен чрез наблюдението на Рамковата директива за морска стратегия (РДМС). Като част от своята стратегия за пластмасите ЕС прие директива за ограничаване на използването на някои пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения. Повече информация относно оценката на въздействието. Освен това той прие и директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. На тази карта са показани резултатите от 2001г. до 2022г.

Всяка година чрез множество човешки дейности се генерират милиони тонове отпадъци и голяма част от тях попадат в нашите океани, като създават екологични и икономически проблеми и проблеми в областта на общественото здраве. Не е изненадващо, че морските отпадъци се определят като една от най-бързо разрастващите се заплахи за хигиенното състояние на световните океани, разнообразието от морски организми, което те поддържат, и в крайна сметка за хората, консумиращи храна от океана. На тази карта е показана общата концентрация на морски отпадъци (брой предмети) за един плаж годишно, получена чрез мониторинга съгласно Рамковата директива за морска стратегия (РДМС). Данните са хомогенизирани и филтрирани, за да се даде възможност за сравнения между държавите. Като част от своята стратегия за пластмасите ЕС прие директива за ограничаване на използването на някои пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения. Повече информация относно оценката на въздействието. Освен това той прие и директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. На тази карта са показани резултатите от 2001г. до 2022г.

На тази карта е показан резултатът от обобщаването и хармонизирането на наборите от данни, предоставени от няколко източника от целия ЕС. Вследствие на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Конвенция MARPOL) отпадъците в пристанищата се определят количествено в метрични тонове (m3) и се класифицират като нефтени отпадъци, боклук, отпадъчни води, пристанищни отпадъци (боклук) и общо количество. Тези набори от данни се актуализират ежегодно и включват годишни данни от 2004 до 2017г. (ако са налични) от следните държави: Естония, Испания, Латвия, Португалия, Финландия и Франция.

#EUBeachCleanUp е инициатива на Европейската комисия съвместно с Организацията на обединените нации и анимационните герои смърфовете. По време на Световния ден на почистването делегации и представителства от ЕС се обединяват с неправителствени организации (НПО), училища и други партньори за организирането на дейности за почистване на плажовете по целия свят.

На тази карта са показани производствените съоръжения за макроводорасли по методи на производство (отглеждане на аквакултури или добив на брега, в открито море и в крайбрежни води). Данните са събрани в следните държави: Белгия, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Норвегия, Обединеното кралство, Португалия, Франция и Швеция. Макроводораслите, обикновено наричани морски водорасли, от векове присъстват в ежедневния хранителен режим на гражданите от Източна и Югоизточна Азия. Днес те набират все по-голяма популярност в Европа също и поради редици причини, които не са свързани с храната — като суровина във фармацевтичната промишленост, козметиката, храненето или енергетиката (биогориво). Дружества от цяла Европа вече добиват, отглеждат или обработват водорасли, за да създават продукти с висока стойност.

На тази карта са показани производствените съоръжения за микроводорасли по методи на производство (фотобиореактори, отворени водоеми, ферментатори, фотобиореактори и отворени водоеми, фотобиореактори и ферментатори). Данните са събрани в следните държави: Белгия, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Норвегия, Обединеното кралство, Португалия, Франция и Швеция. Микроводораслите са микроскопични растения, обичайно срещани в сладките води и морските системи, които живеят както във водния стълб, така и в седимента. Събирането, отглеждането или преработката на водорасли с цел създаване на продукти с висока стойност може да осигури безценен принос за по-чистата и по-здравословна околна среда. Следователно производството на водорасли е важна част от „синята биоикономика“.

На тази карта са показани регионите, за които в интернет има налични атласи на крайбрежия в цифров вид.

На тази карта са показани границите на морските региони и подрегиони в Европа, посочени в Рамковата директива за морска стратегия (член4). Рамковата директива за морска стратегия (MSFD) бе приета на 17 юни 2008г. и има за цел да защитава по-ефективно морската среда в Европа.

На тази карта е показано разположението на проектите за морско пространствено планиране (МПП). Морско пространствено планиране означава планиране кога и къде да се провеждат човешки дейности в морето, за да се гарантира тяхната максимална ефективност и устойчивост. При морското пространствено планиране заинтересованите страни се включват по прозрачен начин в планирането на морски дейности и строителни работи на междусекторно и трансгранично равнище, за да се гарантира, че човешките дейности в морето се извършват по ефективен, безопасен и устойчив начин. Повече информация

На тази карта е подчертана една от инициативите на Европейската комисия за подобряване на живота на гражданите на ЕС и на морската среда. Европейският фонд за рибарството (ЕФР; 2007—2013г.) и неговият наследник Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР; 2014—2020г.) подкрепят европейския сектор на рибарството в прехода към екологично устойчиви практики в областта на риболова и аквакултурите, създават работни места и диверсифицират икономиките в крайбрежните общности. На тази карта е показан начинът, по който бюджетът на ЕФР в размер на 4,3милиарда евро е разпределен за държавите — членки на ЕС, и за 5-те различни приоритета (оси):
ОС1: Корекции и подобрения на риболовния флот.
ОС2: Развитие на екологосъобразни аквакултури и рибарство във вътрешните водни басейни, диверсификация на видовете аквакултури, както и преработка и предлагане на пазара на продукти от риболов и аквакултури.
ОС3: Мерки от общ интерес като защита на водната фауна и флора, развитие на пристанищата, подобряване на проследимостта на продуктите от риболов и др.
ОС4: Устойчиво развитие на риболовните зони и общности (напр. добавяне на стойност към продуктите от риболов, развитие на инфраструктура за туризъм, защита на околната среда) с цел намаляване на икономическата им зависимост от улова на риба.
ОС5: Техническо съдействие под формата на проучвания, доклади и действия за подпомагане на изпълнението на оперативни програми.

На графиката е показан делът на оценените рибни запаси, които са предмет на прекомерен улов (в червено), и тези, които са в безопасни биологични граници (в зелено) в риболовните региони в Европа, определени от ICES и Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM). Цифрите в окръжностите показват броя оценени запаси в дадения регион. Размерът на окръжностите се отнася до размера на улова в този регион.

Тази карта на интензитета на риболовната дейност дава възможност да се разгледа подробно интензитетът на риболовната дейност във всички води на ЕС. Анализираните данни за създаване на тази карта включват около 150 милиона отчета за позиции от риболовни кораби на ЕС с дължина над 15 m, осъществяващи дейност в зони 27, 34 и 37 на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) в периода от септември 2014г. до септември 2015г. Всяко съобщение от система за автоматично опознаване (AIS) съдържа информация за позицията на плавателния съд, неговата скорост и времеви печат на интервали от пет минути. Тези съобщения са класифицирани или като свързани с риболовна дейност, или с рейс, чрез алгоритъм за класифициране, базиран на анализ на характеристиките на скоростта на отделни плавателни съдове.

От хилядолетия рибата е важен и изобилен източник на храна. С рязкото увеличаване на броя на населението и повишаването на ефективността на риболовните практики уловът на риба драстично се увеличи и придоби по-голямо значение от способността на рибните популации да се възпроизвеждат, поради което общият брой на рибата спадна.На тази карта са показани националните квоти за риболов в хиляди тонове по вид риба в държавите от ЕС. Изберете вид от падащото меню, за да видите квотите, разпределени за държавите за тези видове, както са определени от регламенти на Съвета (ЕС).

Незаконните, недекларираните и нерегулираните (ННН) риболовни практики са вредни за морската среда, застрашават устойчивия риболов и водят до нелоялна конкуренция спрямо законните риболовни оператори.
Сътрудничеството между държавите от ЕС и тези извън ЕС е важно за борбата с ННН дейности, за гарантиране на продоволствената сигурност и за спазването на международните правила Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) е политиката на Европейския съюз (ЕС) в областта на рибарството. С нея се определят квоти за количеството от даден вид риба, което всяка държава има право да улови.
На тази карта са представени ограниченията на улова (изразени в тонове), определени за повечето рибни запаси със стопанско значение. Комисията изготвя предложенията въз основа на научни съвети относно състоянието на запасите от консултативни органи, като например Международния съвет за изследване на морето (ICES) и Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). Като щракнете върху картата, ще видите съответните квоти по видове, определени с регламенти на Съвета.

Терминът „аквакултури“ се отнася до отглеждането на водни организми, включително риба, мекотели, ракообразни и водни растения. Продуктите от рибарство и аквакултури са важен източник на белтъчини и ключов елемент на здравословното хранене. На тази карта е показана годишната консумация на глава от населението на продукти от рибарство и аквакултури.

Рибите са жизненоважен източник на храна за човечеството, а риболовният сектор е важен сектор за заетостта по целия свят. Този ресурс обаче е под заплаха поради прекомерния улов, наред с другото. За да се гарантира, че този източник на храна ще бъде наличен за бъдещите поколения, политиката на ЕС в областта на рибарството е посветена на определянето на устойчиви ограничения на риболова в европейските води. В допълнение към това политиката включва също и финансиране за местните инициативни рибарски групи (МИРГ) в Европа. Това са местни инициативи „отдолу нагоре“, чиято цел е развитието на местния сектор на рибарството по екологосъобразен начин, както и по устойчив от социална и икономическа точка начин. Те изготвят и прилагат интегрирани стратегии за местно развитие с цел устойчивото развитие на риболовните зони. На тази карта са показани местоположенията на МИРГ. За да научите повече относно вашата местна МИРГ и проектите, които тя изпълнява, можете да щракнете върху нея, за да посетите нейната уебстраница.

Статистическите данни за разтоварванията се отнасят както до разтоварените в дадена държава продукти от риболов (тегло и стойност на продукта) — независимо от знамето на кораба, извършващ разтоварването, така и до продуктите от риболов, разтоварени от корабите на държавата в пристанища извън ЕС и след това внесени в ЕС. Не са включени държавите от ЕС без излаз на море и без морски риболовен флот (Чехия, Люксембург, Унгария, Австрия и Словакия).

На тази карта са показани рибарски пристанища с Електронна система за записване и отчитане (ERS). ERS е системата на ЕС за контрол на рибарството. Тя се използва за записване, докладване, обработване, съхранение и изпращане на данни за рибарството (улов, разтоварване, продажба и трансбордиране). Ключовият елемент е електронният дневник, в който капитанът на риболовния кораб пази записи за риболовните операции и който след това се изпраща на националните органи и се съхранява в сигурна база данни.

Въпреки че рибата е важен природен ресурс, популациите са ограничени, поради което извършваният в продължение на десетилетия прекомерен риболов доведе до намаляване на някои рибни запаси. За да се гарантира, че европейската риболовна промишленост е устойчива и справедлива, общата политика на ЕС в областта на рибарството определя редица правила за управление на европейските риболовни флотове и улова. Риболовният флот на всяка държава се наблюдава посредством национален регистър, като се определя таван на капацитета на общата мощност на корабните двигатели и общото тегло на корабите. На тази карта е показано общото тегло на корабите (в бруто тонаж) от риболовните флотове на държавите от ЕС и ЕИП.

Въпреки че рибата е важен природен ресурс, популациите са ограничени, поради което извършваният в продължение на десетилетия прекомерен риболов доведе до намаляване на някои рибни запаси. За да се гарантира, че европейската риболовна промишленост е устойчива и справедлива, общата политика на ЕС в областта на рибарството определя редица правила за управление на европейските риболовни флотове и улова. Риболовният флот на всяка държава се наблюдава посредством национален регистър, като се определя таван на капацитета на общата мощност на корабните двигатели и общото тегло на корабите. На наблюдение е подложен и видът на риболовните уреди, като в някои европейски морета има изисквания за използването на селективни риболовни уреди с цел ограничаване на нежелания прилов. На тази карта е показано разпределението на различните риболовни уреди, използвани от флотовете на държавите от ЕС и ЕИП.

Въпреки че рибата е важен природен ресурс, популациите са ограничени, поради което извършваният в продължение на десетилетия прекомерен риболов доведе до намаляване на някои рибни запаси. За да се гарантира, че европейската риболовна промишленост е устойчива и справедлива, общата политика на ЕС в областта на рибарството определя редица правила за управление на европейските риболовни флотове и улова. Риболовният флот на всяка държава се наблюдава посредством национален регистър, като се определя таван на капацитета на общата мощност на корабните двигатели и общото тегло на корабите. На тази карта е показана общата мощност на двигателите (в киловати) на корабите от риболовните флотове на държавите от ЕС и ЕИП.

На тази карта е показан броят на плавателните съдове от риболовния флот по пристанище. Риболовен флот е общият брой на търговските риболовни кораби. Всички плавателни съдове на ЕС в базата данни следва да имат номер от регистъра на флота на Общността (CFR) — уникален идентификатор на плавателния съд, който се дава трайно на плавателен съд от ЕС и не може да бъде даден на друг. Регистърът на риболовния флот на Общността, обикновено наричан „Регистър на флота“, е основен инструмент за прилагане и наблюдение на общата политика в областта на рибарството. Това е база данни, в която всички риболовни кораби, плаващи под флага на държава членка, трябва да бъдат регистрирани в съответствие със законодателството на Общността.

На тази карта е показана общата мощност на двигателите на риболовния флот по пристанище. Мощността на двигателите е сборът от максималните продължителни мощности, които могат да бъдат получени на маховика на всеки от двигателите и които по механичен, електрически, хидравличен или друг начин могат да бъдат приложени за задвижване на кораба. Когато обаче в двигателя е вградена скоростна кутия, мощността се измерва на изходящия фланец на същата.

На тази карта е показан общият тонаж на риболовния флот по пристанище. Бруто тонажът се използва за регистриране на тонажа на плавателните съдове.

На тази карта са показани международните риболовни зони, определени от Международния съвет за изследване на морето (ICES).

ФАО — на тази карта са показани международните риболовни зони, определени от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). За статистически цели понастоящем са установени 27 основни риболовни зони в международен план. Те включват осем основни вътрешни риболовни зони, които обхващат вътрешните води на континентите, и деветнадесет основни морски риболовни зони, които обхващат водите на Атлантическия, Индийския, Тихия и Южния океан със съседните им морета. Риболовните зони — вътрешни и морски — се определят чрез своите имена и двуцифрени кодове.)

На тази карта е посочен общият годишен улов на рибни продукти по държави членки и някои други основни риболовни нации, като например Обединеното кралство, Норвегия, Исландия и Турция. Данните са изразени в еквивалент на живо тегло на разтоварванията на сушата. Това е теглото при изтегляне на продукта от водата (тоест преди преработване), но се изключват продукти, които поради различни причини не представляват разтоварен улов от държавата членка.

Уловът на риба включва риби, мекотели, ракообразни и други водни животни растения, които се ловят за всякакви цели от всякакви видове и класове плавателни съдове, оборудване и рибари, осъществяващи дейност във всички морски зони (риболовни зони в открито море, в крайбрежни води или слабо солени водни зони). На тази карта е показан общият улов от всички държави — членки на ЕС, във всяка основна риболовна зона.
Повече информация

На тази карта е показано местоположението на големите инциденти с разливи на нефт в европейските морета за 2007—2008г., като данните са предоставени от Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ). В морската среда нефтените разливи са изключително животозастрашаващи, особено за морските бозайници и морските птици. Тъй като плътността на нефта е по-малка от тази на солената вода, той плава и образува тънък филм на повърхността на морето, наречено нефтено петно. Плаващото нефтено петно полепва по козината и перата на морските бозайници и птици, отнема техните изолационни и водофобни свойства и ги излага на студената и сурова околна среда. Освен това те се натравят, като поглъщат нефта в опит да се почистят. Поради факта, че значителна част от нефта се транспортира, при злополуки се причиняват обширни нефтени разливи.

На тази карта е показана гъстотата на злополуките с кораби в моретата около Европейския съюз, като данните са предоставени от Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) през 2009г. Фактори като времето, характеристиките на бреговата ивица и плътността на корабоплаването оказват значително въздействие върху броя и видовете злополуки, които възникват в даден регион. За благополучието и просперитета на ЕС европейската морска сигурност е обща необходимост. Следователно бреговата охрана има важна роля в нашето общество.

На тази карта е показано местоположението на плавателните съдове за реагиране при нефтени разливи, както и тяхната вместимост за замърсена вода (в кубични метри) за 2013г., като информацията е предоставена от Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ). Поради факта, че значителна част от нефта се транспортира, при злополуки се причиняват обширни нефтени разливи. В морската среда тези нефтени разливи са изключително животозастрашаващи, особено за морските бозайници и морските птици. Тъй като плътността на нефта е по-малка от тази на солената вода, той плава и образува тънък филм на повърхността на морето, наречено нефтено петно. Плаващото нефтено петно полепва по козината и перата на морските бозайници и птици, отнема техните изолационни и водофобни свойства и ги излага на студената и сурова околна среда. Освен това те се натравят, като поглъщат нефта в опит да се почистят. Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) създаде мрежа от плавателни съдове за реагиране при нефтени разливи, която позволява бързо и ефективно почистване на нефтени разливи.

На тази карта е показано местоположението на проектите за интегрирано морско наблюдение (ИМН) в Европа, възложени от Европейската комисия (ЕК), като информацията е предоставена от ЕК. ИМН осигуряват на съответните публични органи на равнището на Европейския съюз (ЕС), на регионално и местно равнище средства за обмен на информация между секторите и границите с цел ефективно разбиране на дейностите и събитията в морето. Интегрирането на морско наблюдение е необходимо с цел да се гарантират по-безопасни, по-сигурни и по-чисти морета. Това са основните условия за насърчаване на ефективен икономически растеж в един глобализиращ се свят.

Океаните, моретата и крайбрежията на Европа са основен двигател за европейската икономика, като създават работни места и стойност. Синята икономика представлява икономически дейности, свързани с океаните, моретата и крайбрежията, и обхваща широк набор от взаимосвързани и възникващи сектори. На тази карта е показана информация относно заетостта във връзка с морския транспорт в Европейския съюз. На нея е показан процентът на хората, работещи в сектора, спрямо общия брой служители в синята икономика. Във всяка държава можете да намерите информация относно заетостта във всеки подсектор (транспорт по морски и крайбрежни води, вътрешен воден транспорт, наем) и развитието на общото равнище на заетост в сектора от 2009г. нататък и броя на лицата, заети в сектора, по държава всяка година.

Собственик на данните: ГД „Морско дело и рибарство“

Вж. информационните панели

Океаните, моретата и крайбрежията на Европа са основен двигател за европейската икономика, като създават работни места и стойност. Синята икономика представлява икономически дейности, свързани с океаните, моретата и крайбрежията, и обхваща широк набор от взаимосвързани установени и възникващи сектори.На тази карта е показана информация относно заетостта във връзка с корабоплаването и ремонта на кораби в Европейския съюз. На нея е показан процентът на хората, работещи в сектора, спрямо общия брой служители в синята икономика. Във всяка държава членка можете да намерите информация относно заетостта във всеки подсектор (корабостроене, ремонт, оборудване, машини), развитието на общото равнище на заетост в сектора от 2009г. нататък и точния брой на лицата, заети в сектора всяка година.

Собственик на данните: ГД „Морско дело и рибарство“

Вж. информационните панели

Океаните, моретата и крайбрежията на Европа са основен двигател за европейската икономика, като създават работни места и стойност. Синята икономика представлява икономически дейности, свързани с океаните, моретата и крайбрежията, и обхваща широк набор от взаимосвързани и възникващи сектори. На тази карта е показана информация относно заетостта по отношение на сектора на крайбрежния туризъм в Европейския съюз. По-специално на картата е показана информация относно процента на хората, заети в този сектор, спрямо общия брой служители в синята икономика по държава членка. Във всяка държава можете да намерите информация относно заетостта във всеки подсектор (настаняване, транспорт и други), развитието на общото равнище на заетост в крайбрежния туризъм от 2009г. нататък и точния брой на лицата, заети в сектора на крайбрежния туризъм всяка година.

Собственик на данните: ГД „Морско дело и рибарство“

Вж. информационните панели

Океаните, моретата и крайбрежията на Европа са основен двигател за европейската икономика, като създават работни места и стойност. Синята икономика представлява икономически дейности, свързани с океаните, моретата и крайбрежията, и обхваща широк набор от взаимосвързани и възникващи сектори. На тази карта е показана информация относно морския добив на минерали, нефт и газ в Европейския съюз. На нея е показан процентът на хората, заети в сектора, спрямо общия брой служители в синята икономика. Във всяка държава можете да намерите информация относно заетостта във всеки подсектор (добив и помощни дейности), развитието на общото равнище на заетост в сектора от 2009г. нататък и броя на лицата, заети в сектора всяка година.

Собственик на данните: ГД „Морско дело и рибарство“

Вж. информационните панели

Океаните, моретата и крайбрежията на Европа са основен двигател за европейската икономика, като създават работни места и стойност. Синята икономика представлява икономически дейности, свързани с океаните, моретата и крайбрежията, и обхваща широк набор от взаимосвързани и възникващи сектори. На тази карта е показана информация относно заетостта, свързана с добива (т.е. рибарството и аквакултурите) и търговската реализация на живи морски ресурси в Европейския съюз. На нея е показан процентът на хората, работещи в сектора, спрямо общия брой служители в синята икономика по държава членка. Във всяка държава можете да намерите информация относно заетостта във всеки подсектор (аквакултури, риболов, преработка и разпространение), развитието на общото равнище на заетост в сектора на живите морски ресурси от 2009г. нататък и точния брой на лицата, заети в сектора всяка година.

Собственик на данните: ГД „Морско дело и рибарство“

Вж. информационните панели

Океаните, моретата и крайбрежията на Европа са основен двигател за европейската икономика, като създават работни места и стойност. Синята икономика представлява икономически дейности, свързани с океаните, моретата и крайбрежията, и обхваща широк набор от взаимосвързани установени и възникващи сектори.На тази карта е показана информация относно заетостта в сферата на пристанищата, складирането и хидротехническите съоръжения в Европейския съюз. На нея е показан процентът на хората, заети в сектора, спрямо общия брой служители в синята икономика. Във всяка държава можете да намерите информация относно заетостта във всеки подсектор (товари и складиране, хидротехнически съоръжения, дейности по обслужване), развитието на общото равнище на заетост в сектора от 2009г. нататък и броя на лицата, заети в сектора.

Собственик на данните: ГД „Морско дело и рибарство“

Вж. информационните панели

Океаните, моретата и крайбрежията на Европа са основен двигател за европейската икономика, като създават работни места и стойност. Синята икономика представлява икономически дейности, свързани с океаните, моретата и крайбрежията, и обхваща широк набор от взаимосвързани установени и възникващи сектори.На тази карта е показана информация относно общото равнище на заетост в основните установени сектори на синята икономика (крайбрежен туризъм, живи морски ресурси, неживи морски ресурси, пристанищни дейности, корабостроене и ремонт, и морски транспорт) в Европейския съюз по държава членка. На нея е показан процентът на хората, работещи в синята икономика, спрямо общия процент работещо население, докато във всяка държава можете да намерите информация относно заетостта във всеки сектор и развитието на синята икономика като цяло от 2009г. нататък.

Собственик на данните: ГД „Морско дело и рибарство“

Вж. информационните панели

На тази карта са показаните аномалиите в глобалната концентрация на хлорофил в океаните. Хлорофилът се използва като ориентир за наличието на биомаса на фитопланктона. Данните за 2016г. са получени от спътници (MODIS-Aqua) и са предоставени от Съвместния изследователски център (JRC). Фитопланктонът представлява микроскопични едноклетъчни водорасли, които се носят по повърхността на океана и са първичните производители в основата на морската хранителна верига. Хлорофилът е фотосинтетичен пигмент, който обикновено е наличен при всички видове фитопланктон и им придава зелен цвят. Поради отличителния зелен цвят на пигмента на хлорофила можем да използваме оптични спътникови сензори за визуализиране на разпространението на хлорофила и по този начин и на фитопланктона в нашите океани. То дава приблизителна оценка на биомасата на живия фитопланктон в повърхностния слой. Аномалията на хлорофила е отклонението от средното състояние. Следователно положителна аномалия показва растеж на нови водорасли.

На тази карта са показани аномалиите в температурата на морската повърхност (ТМП). Данните са предоставени от Съвместния изследователски център (JRC) и са от спътниковия датчик MODIS-Terra SST anomalies 2015). ТМП е стандартен продукт от спътникови топлинни инфрачервени датчици и оптични датчици, допълнени с инфрачервени ленти. Температурата на океанската повърхност оказва въздействие върху времето, включително ураганите, както и растенията и животните в океана. Аномалията в температурата на морската повърхност е отклонението от средното състояние, което може да бъде в две посоки (към по-студена или по-топла). На картата са показани положителните аномалии (над нула) в оранжево в повечето от регионите на европейските морета и океани, което показва постепенното цялостно затопляне на океаните.

На тази карта е показана глобалната концентрация на хлорофил в океаните, който е ориентир за наличието на биомаса на фитопланктона. Данните за 2016г. са получени от спътници (MODIS-Aqua) и са предоставени от Съвместния изследователски център (JRC). Фитопланктонът представлява миниатюрни едноклетъчни водорасли, които се носят по повърхността на океана и са първичните производители в основата на морската хранителна верига. Хлорофилът е фотосинтетичен пигмент, който обикновено е наличен при всички видове фитопланктон и им придава зелен цвят. Поради отличителния зелен цвят на пигмента на хлорофила могат да се използват оптични спътникови сензори за визуализиране на разпространението на хлорофила и по този начин и на фитопланктона в нашите океани. Концентрацията на хлорофил дава приблизителната стойност на биомасата на живия фитопланктон в повърхностния слой.

На тази карта е показана общата дневна концентрация на хлорофил-а на повърхността на океана. Този продукт е предоставен от „Коперник“, получен е от множество оптични спътникови датчици (SeaWiFS, MODIS-Aqua, MERIS, VIIRSN и OLCI-S3A) и е изчислен посредством процесора GlobColour на „Коперник“. Той показва ежедневната концентрация на хлорофил-а в почти реално време (в mg на кубичен метър) на повърхността на океана в региони без облачност. Хлорофил-а е средство за изразяване на изобилието от фотосинтетичен планктон — първичният производител в океана. Фитопланктонът представлява микроскопични едноклетъчни водорасли, които се носят по повърхността на океана и съдържат зеления пигмент хлорофил, чрез който могат да използват енергията на слънчевата светлина, за да преобразуват CO2 в захари и кислород. Поради отличителния зелен цвят на пигмента на хлорофила можем да използваме оптични спътникови сензори за визуализиране на разпространението на хлорофила и по този начин и на фитопланктона в нашите океани.

На тази карта е показана общата месечна концентрация на хлорофил-а на повърхността на океана. Този продукт е предоставен от „Коперник“, получен е от множество оптични спътникови датчици (SeaWiFS, MODIS-Aqua, MERIS, VIIRSN и OLCI-S3A) и е изчислен посредством процесора GlobColour на „Коперник“. Той показва средната концентрация на хлорофил-а (в mg на кубичен метър) на повърхността на океана през последния месец в региони без облачност. Хлорофил-а е показател за изобилието от фотосинтетичен планктон — първичният производител в океана. Фитопланктонът представлява микроскопични едноклетъчни водорасли, които се носят по повърхността на океана и съдържат зеления пигмент хлорофил, чрез който могат да използват енергията от слънчевата светлина, за да преобразуват CO2 в захари и кислород. Поради отличителния зелен цвят на пигмента на хлорофила можем да използваме оптични спътникови сензори за визуализиране на разпространението на хлорофила и по този начин и на фитопланктона в нашите океани.

На тази карта е показана прозрачността на водата в горната част на океана за 2016г. Данните са предоставени от Съвместния изследователски център (JRC) и са от спътниковия датчик MODIS-Aqua Kd490 climatology 2016). Нивото на прозрачност на езерата, моретата или океаните зависи от дълбочината, до която слънчевата светлина достига във водата. Прозрачността на водата зависи от количеството частици в нея. Частиците може да не са живи (напр. утайка от ерозия или друг разтворен материал.) или живи (напр. фитопланктон, микроскопични водорасли). С коефициента на дифузно затихване Kd490 се измерва пропускането на светлина във водната колона при синьо-зелените дължини на вълната (около 490 nm). Той представлява добър показател за прозрачността на водата, която е резултат от комбинираното действие на поглъщането и обратното разсейване от компонентите на водата и структурата на заобикалящата светлина. Прозрачността на водата е един от ключовите показатели за оценка на качеството на водата.

На тази карта е показана температурата на морската повърхност (ТМП в градуси по Целзий), получена от спътникови измервания. Данните са предоставени от Съвместния изследователски център (JRC) и са от спътниковия датчик MODIS-Terra SST climatology 2016). ТМП е стандартен продукт от спътникови топлинни инфрачервени датчици и оптични датчици, допълнени с инфрачервени ленти. Температурата на океанската повърхност оказва въздействие върху времето, включително ураганите, както и растенията и животните в океана.

Пристанищата на Европа са важни врати, които свързват нейните транспортни коридори с останалата част на света. 74% от стоките, които влизат в Европа или излизат от нея, преминават през морето. Пристанищата обаче са изключително подходящи не само за придвижване на стоки. Те са и енергийни центрове за конвенционална и възобновяема енергия. Освен това пристанищата генерират заетост, като е изчислено, че всяка година 400 милиона пътници се качват от или слизат на европейски пристанища. На тази карта е показано движението на морски плавателни съдове в главните пристанища на ЕС.

Пристанищата на Европа са важни врати, които свързват нейните транспортни коридори с останалата част на света. Изчислено е, че всяка година 400 милиона пътници се качват от или слизат на европейски пристанища. На тази карта е показано движението на пътници в главните пристанища на ЕС. Данните са докладвани в хиляди пътници (с изключение на круизните пътници) по направление и вид движение.

Пристанищата на Европа са важни врати, които свързват нейните транспортни коридори с останалата част на света. 74% от стоките, които влизат в Европа или излизат от нея, преминават през морето. На тази карта е показано движението на стоки в главните пристанища на ЕС. Данните са докладвани в хиляди тонове по вид товар и направление.

Пристанищата на Европа са важни врати, които свързват нейните транспортни коридори с останалата част на света. 74% от стоките, които влизат в Европа или излизат от нея, преминават през морето. Пристанищата обаче са изключително подходящи не само за придвижване на стоки. Те са и енергийни центрове за конвенционална и възобновяема енергия. Освен това пристанищата генерират заетост, като е изчислено, че всяка година 400 милиона пътници се качват от или слизат на европейски пристанища. Тази карта обхваща местоположенията на главните пристанища на ЕС. Тя е резултат от обобщаването и хармонизирането на набори от данни, предоставени на EUROSTAT от пристанищата в държавите — членки на ЕС, Обединеното кралство и Норвегия.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: ветроходен. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: високоскоростен плавателен съд. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: влекач и кораб за влачене. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: военен и патрулен. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета за 2021г. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities. Картата разкрива главните транспортни маршрути, риболовните зони и строителните обекти в морето. В Европейския морски атлас също така се съдържат карти за гъстотата на плавателните съдове за всеки вид кораб (напр. товарен, риболовен, кораб за драгиране и за подводни операции и други), на които можете да видите къде се извършват тези различни дейности.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: друго. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: за драгиране или подводни операции. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: неизвестен. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: обслужващ. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: пътнически. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: развлекателен плавателен съд. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: риболовен. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: танкер. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта е показано морското корабоплаване в европейските морета през 2021г. за следния вид кораб: товарен. Гъстотата на плавателните съдове е изразена като броя часове на месец, които корабите прекарват във всеки квадратен километър. Картата е изчислена посредством голям набор от данни за съобщения от системата за автоматично опознаване (AIS), които съдържат местоположенията на транспондерите на борда на корабите. Това е постигнато посредством нов работен процес за анализ на големи информационни масиви, разработен от EMODnet Human Activities.

Пристанищата на Европа са важни врати, които свързват нейните транспортни коридори с останалата част на света. Изчислено е, че всяка година 400 милиона пътници се качват от или слизат на европейски пристанища. На тази карта е показано движението на пътници по пристанище.

Пристанищата на Европа са важни врати, които свързват нейните транспортни коридори с останалата част на света. 74% от стоките, които влизат в Европа или излизат от нея, преминават през морето. На тази карта е показано общото брутно тегло* на стоките, внесени от всяко пристанище и изнесени от него. (*Брутното тегло на стоките включва и опаковката, и превозното средство, в което се пренасят стоките)

MarineTraffic.com — Европейските морета са основен център за морското корабоплаване. Познаването на маршрутите на корабния трафик е от основно значение за морското пространствено планиране (напр. ветроенергийни паркове в морето и подводни кабели и тръбопроводи), както и за оценяване на въздействието на човешките дейности (напр. риболов, строителство в открито море) върху морските екосистеми. На тази карта са показани натрупаните данни, събрани във връзка с местонахождението на корабите, с цел да се даде възможност за създаване на карти на гъстотата, за да може всеки да получи представа за най-натоварените морски маршрути по света.

На тази карта са показани европейските морски магистрали. Морските магистрали имат за цел да насърчават екологичните, устойчивите, привлекателните и ефикасните морски транспортни връзки, интегрирани в цялата транспортна верига. Европейската комисия предложи развитието на „морските магистрали“ като реална конкурентна алтернатива на сухопътния транспорт. Тяхното осъществяване следва да спомогне за възстановяване на баланса на транспортната система на ЕС.

Пристанищата на Европа са важни врати, които свързват нейните транспортни коридори с останалата част на света. 74% от стоките, които влизат в Европа или излизат от нея, преминават през морето. Пристанищата обаче са изключително подходящи не само за придвижване на стоки. Те са и енергийни центрове за конвенционална и възобновяема енергия. Освен това пристанищата генерират заетост, като е изчислено, че всяка година 400 милиона пътници се качват от или слизат на европейски пристанища. На тази карта са показани европейските пристанища, изброени в Списъка с кодове на ООН на населените места за търговски и транспортни цели.

На тази карта са показани трансевропейските енергийни мрежи (TEN-Е) за електроенергия. Стратегията относно трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) е съсредоточена върху свързване на енергийната инфраструктура на държавите от ЕС. TEN-E са неразделна част от общите цели на енергийната политика на Европейския съюз, като повишават конкурентоспособността на пазарите за електроенергия и газ, засилват сигурността на доставките и защитават околната среда.

На тази карта е показано развитието на броя на регистрираните леки автомобили на 1000 души в градовете и големите градове край морето. Показателят е получен от променливите, събрани от Европейската статистическа система, а данните относно европейските градове са събрани, за да допринесат за подобряване на качеството на градския живот. Той подпомага обмена на опит между европейските градове; спомага за определяне на най-добри практики; улеснява сравнителния анализ на европейско равнище и осигурява информация относно динамиките в рамките на градовете и между градовете и техните околности.

На тази карта са показани всички важни редовни международни фериботни маршрути и всички национални фериботни маршрути от важно значение за свързването на националната пътна или железопътна мрежа.

Подводният съобщителен кабел е кабел, положен на морското дъно между наземни станции с цел пренасяне на телекомуникационни сигнали през определени участъци от океана и морето. На тази карта са показани реалните маршрути на германски далекосъобщителни кабели, предоставени от Федералната морска и хидрографска агенция (BSH Contis).

Подводният съобщителен кабел е кабел, положен на морското дъно между наземни станции с цел пренасяне на телекомуникационни сигнали през определени участъци от океана и морето. На тази карта са показани реалните трасета на далекосъобщителните кабели, които тръгват от малтийски води или преминават през тях. Информацията е предоставена от оперативния център на малтийския Международен институт за океаните (Малтийски университет/Катедра по физическа океанография) и е с произход от Отдела по морски транспорт на Малта — бившия Малтийски морски орган.

Подводният комуникационен кабел е кабел, положен на морското дъно между наземни станции с цел пренасяне на телекомуникационни сигнали през определени участъци от океана и морето. На тази карта са показани реалните трасета на далекосъобщителните кабели, предоставени от SIGCables, който се управлява от Orange.

Морският тръбопровод (наричан още подводен тръбопровод) е тръбопровод, положен върху дъното на морето или в канал под него. В някои случаи тръбопроводите са предимно наземни, но има места, на които те пресичат водни пространства, като например малки морета, проливи и реки. Подводните тръбопроводи се използват главно за пренос на нефт или газ, но транспортирането на вода е също важно. На тази карта са показани трасетата и експлоатационният статус на морските тръбопроводи в различни европейски държави. Информацията е резултат от обобщаването и хармонизирането на наборите от данни, предоставени от няколко източника от държави — членки на ЕС, както и Норвегия и Обединеното кралство.

На тази карта са показани годишните промени (в проценти) в броя налични легла на квадратен километър от 1990г. до 2011г. в хотели, сходни обекти и всички други обекти за колективно настаняване (като например къмпинги).

Туризмът е важен двигател за икономиката в крайбрежните региони, но може също така да има неблагоприятно въздействие върху крайбрежните общности и екосистеми. За да се оценят тези въздействия и да се развие устойчиво управление на крайбрежния туризъм, е необходимо да се проследява развитието на туризма по различните европейски крайбрежия. Един от начините за това е да се изчисли броят на обектите, спалните и местата за преспиване в крайбрежните региони.На тази карта е показан броят на обектите, спалните и местата за преспиване по крайбрежна и некрайбрежна зона (от 2012г. нататък). Повече информация

Европейско морско наследство — На тази карта са показани основните европейски морски музеи, включително тези, които са включени в списъка на Европейско морско наследство (EMH). Европейските морски музеи предлагат уникални изживявания, чрез които можете да научите за нашата морска история. Те гарантират, че древните и историческите артефакти, както и плавателните съдове се съхраняват в оптимални условия и са достъпни за цели от обществен интерес, за академични изследвания и за общественото образование.

Туризмът е важен двигател за икономиката в крайбрежните региони, но може също така да има неблагоприятно въздействие върху крайбрежните общности и екосистеми. За да се оценят тези въздействия и да се развие устойчиво управление на крайбрежния туризъм, е необходимо да се проследява развитието на туризма по различните европейски крайбрежия. Един от начините за това е да се изчисли броят на нощувките, които хората прекарват в обекти за туристическо настаняване в крайбрежните региони.На тази карта е показан броят на нощувките в обекти за туристическо настаняване, по крайбрежна и некрайбрежна зона (от 2012г. нататък). Повече информация

Международен форум относно аквариумите — на тази карта са показани над 100 обществени аквариума в Европа, подредени в списък от Международния форум относно аквариумите (IAF) по отношение на Европа. Посещението на аквариум винаги е обогатяващо изживяване. Историите на мореплаватели, физиологията на морските животни, екологичните факти относно различните морски местообитания и значението на това да поддържаме моретата си чисти са само някои от примерите за видовете информация, които можете да намерите там.

ЮНЕСКО — На тази карта ще намерите местоположението на морските и крайбрежните обекти от световното и културно наследство на ЮНЕСКО, които можете да посетите в Европа и в целия свят. От нея можете да научите за историята и да пътувате назад във времето, за да разберете нашите общества от културна, социална, екологична и икономическа гледна точка, както и богатите наследства, които те са оставили. Тези обекти, които са част от списъка на световното културно и природно наследство, се считат от Комитета за световното наследство за изключително ценни за човечеството.

Тази карта съдържа преглед на качеството на водите за къпане (напр. отлично, добро, задоволително и ниско) по европейските крайбрежия. На нея е представен набор от данни от 1990 до 2022 г., предоставени от държавите членки (ЕС-28) и публикувани от Европейската агенция за околна среда.

EUMOFA — На тази карта е показана производствената стойност на сектора за преработка на продукти от риболов.

Като част от общата политика в областта на рибарството Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура (EUMOFA) извършва мониторинг на обема, стойността и цената на продуктите от риболов и аквакултура от първата продажба до продажбата на дребно, включително на вноса и износа. Първата продажба е разтоварената риба, която се продава или регистрира в тръжен център на регистрирани купувачи или на организации на производители. Първата продажба може да се различава от разтоварването, тъй като тя не обхваща риба, която се разтоварва от кораби, притежавани от преработвателни предприятия, или директна продажба на преработватели. На тази карта е показано местоположението на тръжните центрове за месечните първи продажби в Белгия, Германия, Дания, Естония, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Щракнете върху съответното местоположение, за да получите повече информация за обема, стойността и цената на първите продажби. Информацията в тази карта, която е обобщена от EUMOFA, произхожда от националните администрации и търговски източници, като тя беше предоставена чрез портала за данни за човешките дейности на EMODnet.

Като част от общата политика в областта на рибарството Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура (EUMOFA) извършва мониторинг на обема, стойността и цената на продуктите от риболов и аквакултура от първата продажба до продажбата на дребно, включително на вноса и износа. Първата продажба е разтоварената риба, която се продава или регистрира в тръжен център на регистрирани купувачи или на организации на производители. Първата продажба може да се различава от разтоварването, тъй като тя не обхваща риба, която се разтоварва от кораби, притежавани от преработвателни предприятия, или директна продажба на преработватели. На тази карта е показано местоположението на тръжните центрове за месечните първи продажби в Белгия, Германия, Дания, Естония, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Щракнете върху съответното местоположение, за да получите повече информация за обема, стойността и цената на първите продажби. Информацията в тази карта, която е обобщена от EUMOFA, произхожда от националните администрации и търговски източници, като тя беше предоставена чрез портала за данни за човешките дейности на EMODnet.

Като част от общата политика в областта на рибарството Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура (EUMOFA) извършва мониторинг на обема, стойността и цената на продуктите от риболов и аквакултура от първата продажба до продажбата на дребно, включително на вноса и износа. Първата продажба е разтоварената риба, която се продава или регистрира в тръжен център на регистрирани купувачи или на организации на производители. Първата продажба може да се различава от разтоварването, тъй като тя не обхваща риба, която се разтоварва от кораби, притежавани от преработвателни предприятия, или директна продажба на преработватели. На тази карта е показано местоположението на тръжните центрове за месечните първи продажби в Белгия, Германия, Дания, Естония, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Щракнете върху съответното местоположение, за да получите повече информация за обема, стойността и цената на първите продажби. Информацията в тази карта, която е обобщена от EUMOFA, произхожда от националните администрации и търговски източници, като тя беше предоставена чрез портала за данни за човешките дейности на EMODnet.

Като част от общата политика в областта на рибарството Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура (EUMOFA) извършва мониторинг на обема, стойността и цената на продуктите от риболов и аквакултура от първата продажба до продажбата на дребно, включително на вноса и износа. Първата продажба е разтоварената риба, която се продава или регистрира в тръжен център на регистрирани купувачи или на организации на производители. Първата продажба може да се различава от разтоварването, тъй като тя не обхваща риба, която се разтоварва от кораби, притежавани от преработвателни предприятия, или директна продажба на преработватели. На тази карта е показано местоположението на тръжните центрове за месечните първи продажби в Белгия, Германия, Дания, Естония, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Щракнете върху съответното местоположение, за да получите повече информация за обема, стойността и цената на първите продажби. Информацията в тази карта, която е обобщена от EUMOFA, произхожда от националните администрации и търговски източници, като тя беше предоставена чрез портала за данни за човешките дейности на EMODnet.

Като част от общата политика в областта на рибарството Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура (EUMOFA) извършва мониторинг на обема, стойността и цената на продуктите от риболов и аквакултура от първата продажба до продажбата на дребно, включително на вноса и износа. Първата продажба е разтоварената риба, която се продава или регистрира в тръжен център на регистрирани купувачи или на организации на производители. Първата продажба може да се различава от разтоварването, тъй като тя не обхваща риба, която се разтоварва от кораби, притежавани от преработвателни предприятия, или директна продажба на преработватели. На тази карта е показано местоположението на тръжните центрове за месечните първи продажби в Белгия, Германия, Дания, Естония, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Щракнете върху съответното местоположение, за да получите повече информация за обема, стойността и цената на първите продажби. Информацията в тази карта, която е обобщена от EUMOFA, произхожда от националните администрации и търговски източници, като тя беше предоставена чрез портала за данни за човешките дейности на EMODnet.

Като част от общата политика в областта на рибарството Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура (EUMOFA) извършва мониторинг на обема, стойността и цената на продуктите от риболов и аквакултура от първата продажба до продажбата на дребно, включително на вноса и износа. Първата продажба е разтоварената риба, която се продава или регистрира в тръжен център на регистрирани купувачи или на организации на производители. Първата продажба може да се различава от разтоварването, тъй като тя не обхваща риба, която се разтоварва от кораби, притежавани от преработвателни предприятия, или директна продажба на преработватели. На тази карта е показано местоположението на тръжните центрове за месечните първи продажби в Белгия, Германия, Дания, Естония, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Щракнете върху съответното местоположение, за да получите повече информация за обема, стойността и цената на първите продажби. Информацията в тази карта, която е обобщена от EUMOFA, произхожда от националните администрации и търговски източници, като тя беше предоставена чрез портала за данни за човешките дейности на EMODnet.

Като част от общата политика в областта на рибарството Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура (EUMOFA) извършва мониторинг на обема, стойността и цената на продуктите от риболов и аквакултура от първата продажба до продажбата на дребно, включително на вноса и износа. Първата продажба е разтоварената риба, която се продава или регистрира в тръжен център на регистрирани купувачи или на организации на производители. Първата продажба може да се различава от разтоварването, тъй като тя не обхваща риба, която се разтоварва от кораби, притежавани от преработвателни предприятия, или директна продажба на преработватели. На тази карта е показано местоположението на тръжните центрове за месечните първи продажби в Белгия, Германия, Дания, Естония, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Щракнете върху съответното местоположение, за да получите повече информация за обема, стойността и цената на първите продажби. Информацията в тази карта, която е обобщена от EUMOFA, произхожда от националните администрации и търговски източници, като тя беше предоставена чрез портала за данни за човешките дейности на EMODnet.

EUMOFA — На тази карта е показан точният обем (в ЕС и извън ЕС) на вноса и износа на продукти от рибарство и аквакултури.

EUMOFA — На тази карта е показана общата стойност (в ЕС и извън ЕС) на вноса и износа на продукти от рибарство и аквакултури.

In parallel to the annual European Maritime Day (EMD) conference (this year in Svendborg, Denmark, on 30-31 May 2024), a series of local related events are organised across Europe, reaching out to young people and citizens under the ‘EMD in my Country’ label. The objective is for people to realise that activities at sea (coastal tourism, fishing, sailing, shipping, offshore renewable energy, aquaculture etc.) are key for the EU’s citizens and economies. The EU has 68,000 km of coastline and about one third of the EU population lives within 50 km of the coast.
Since the first edition in 2018, the number of European Maritime Day in My Country events has increased significantly, with a wide range of activities such as beach clean-ups, guided tours, art exhibitions, workshops, and conferences. In 2023, 494 events were organised in 31 countries, both in the EU and outside the EU.
EMD In My Country this year includes physical, virtual and hybrid events.
This map offers an overview of the EMD in my Country 2024 local events in different countries. Many organisers also use their events to demonstrate the European Atlas of the Seas to citizens, students and pupils across
To make this map even more unique, we have hidden something special in it. Join the celebrations, explore the map and try to solve the Blue Economy Challenge.

Действията в рамките на мисията „Възстановяване на нашите океани и води“ представят съвместните усилия за постигане до 2030г. на трите заложени в нея цели:

  1. Опазване и възстановяване на морските и сладководните екосистеми и биологичното разнообразие в съответствие със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030г.
  2. Предотвратяване и премахване на замърсяването на нашите океани, морета и води в съответствие с Плана за действие на ЕС „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“.
  3. Превръщане на устойчивата синя икономика в неутрална по отношение на въглеродните емисии кръгова икономика в съответствие с предложения Европейски закон за климата и с цялостната визия, залегнала в Стратегията за устойчива синя икономика.

За постигането на тези цели мисията въвежда и два инструмента:

• цифрова система от знания за океаните и водите;
• мобилизиране и участие на обществеността.

Щракнете тук за допълнителна информация относно действията в рамките на мисията

Създаден през 2008г., Европейският ден на морето (ЕДМ) е ежегодното място за среща на ЕС по въпросите на морското дело и устойчивия син растеж. Тази конференция свързва създатели на политики, учени, промишлеността и обществото посредством пленарни и тематични сесии на високо равнище, работни семинари и изложбена площ. На тази карта са показани местата на провеждане на ежегодната конференция на заинтересованите страни по повод Европейския ден на морето от учредяването му насетне.

Едновременно с конференцията по повод Европейския ден на морето (ЕДМ) в цяла Европа се организират редица местни съответни събития, достигащи до млади хора и граждани, под надслов „ЕДМ в моята държава“. Това дава възможност на многото европейски региони с морска култура да вземат участие в честванията и да подчертаят жизненоважната роля на моретата и океаните за местните общества. На тази карта е представен преглед на 150-е местни събития в рамките на „ЕДМ в моята държава“, организирани между април и юли 2019г. в 21 различни държави (15 от ЕС и 6 извън ЕС), включително дейности по почистване на плажовете, водени от гидове обиколки на пристанищата, изложби на морски теми, екообиколки в зони с богато морско наследство, екскурзии с лодка и др. Освен това редица организатори са използвали събитията си, за да покажат Европейския морски атлас на студенти и ученици в целия ЕС! За да направим тази карта дори още по-уникална, скрихме нещо специално в нея. Включете се в честванията, разгледайте картата и се опитайте да решите предизвикателството „ЕДМ в моята държава“ през 2019г.!

Едновременно с годишната конференция по повод на Европейския ден на морето (ЕДМ) (тази година в Den Helder, Нидерландия, 20 и 21 май 2021 г.) в цяла Европа се организират редица местни съответни събития, достигащи до млади хора и граждани, под надслов „ЕДМ в моята държава“.
ЕДМ в моята държава е важна част от вълната на осведоменост и активност по отношение на океаните, която непрекъснато нараства през последните години, а събитията под нейния знак стават все по-популярни, привличайки повече от 30 000 участници всяка година. Местни дейности като почистване на плажовете, обиколки на пристанища с екскурзовод, художествени изложби, работни срещи, конференции, семинари, изложби на морски теми, дейности за осведоменост по отношение на океаните, екологични обиколки и преходи в области със значително морско наследство, екскурзии с лодка, посещения на морски музеи, кораби, аквариуми, корабостроителници и др., са насочени към широка аудитория в цяла Европа с момент на „забавление и игра“, който пряко привлича по-млада публика. Тези дейности дават възможност на многото европейски региони с морска култура да вземат участие в честванията и да подчертаят жизненоважната роля на моретата и океаните за местните общества.
Тъй като кризата с COVID-19 все още не е приключила, тази година ЕДМ в моята държава включва както виртуални, така и, когато е възможно, реални мероприятия, които се провеждат през 2021г.
На тази карта е представен преглед на 232-те местни прояви на ЕДМ в моята държава (2021 г.) в 25 различни държави (21 от ЕС и 4 извън ЕС). Освен това редица организатори използват провежданите от тях събития, за да покажат Европейския морски атлас на студенти и ученици в целия ЕС!
За да направим тази карта дори още по-уникална, скрихме нещо специално в нея. Включете се в честванията, разгледайте картата и се опитайте да направите своето откритие в „Търсене на съкровището“ — ЕДМ в моята държава (2021г.)

Едновременно с годишната конференция по повод Европейския ден на морето (ЕДМ) (тази година в Равена, Италия, 19 и 20 май 2022 г.) в цяла Европа се организират редица местни съответни събития, достигащи до млади хора и граждани, под надслов „ЕДМ в моята държава“.
ЕДМ в моята държава е важна част от вълната на осведоменост и активност по отношение на океаните, която непрекъснато нараства през последните години, а събитията под нейния знак стават все по-популярни, привличайки повече от 50 000 участници всяка година. Местни дейности като почистване на плажовете, обиколки на пристанища с екскурзовод, художествени изложби, работни срещи, конференции, семинари, изложби на морски теми, дейности за осведоменост по отношение на океаните, екологични обиколки и преходи в области със значително морско наследство, екскурзии с лодка, посещения на морски музеи, кораби, аквариуми, корабостроителници и др., са насочени към широка аудитория в цяла Европа с момент на „забавление и игра“, който пряко привлича по-млада публика. Тези дейности дават възможност на многото европейски региони с морска култура да вземат участие в честванията и да подчертаят жизненоважната роля на моретата и океаните за местните общества.
Тъй като кризата с COVID-19 все още не е приключила, тази година ЕДМ в моята държава включва както виртуални, така и, когато е възможно, реални мероприятия, които се провеждат през 2022г.
На тази карта е представен преглед на местните прояви на ЕДМ в моята държава (2022 г.) в 29 различни държави (22 от ЕС и 7 извън ЕС). Освен това редица организатори използват провежданите от тях събития, за да покажат Европейския морски атлас на студенти и ученици в целия ЕС!
За да направим тази карта дори още по-уникална, скрихме нещо специално в нея. Включете се в честванията, разгледайте картата и се опитайте да спечелите „Регатата на ЕДМ в моята държава (2022г.)

Едновременно с годишната конференция по повод Европейския ден на морето (ЕДМ) (тази година в Брест, Франция, 24 и 25 май 2023 г.) в цяла Европа се организират редица местни свързани с това събития, достигащи до млади хора и граждани, под надслов „ЕДМ в моята държава“.
„ЕДМ в моята държава“ е важна част от вълната на осведоменост и активност по отношение на океаните, която непрекъснато нараства през последните години, а събитията под нейния знак стават все по-популярни, привличайки повече от 50 000 участници всяка година. Местни дейности като почистване на плажовете, обиколки на пристанища с екскурзовод, художествени изложби, работни срещи, конференции, семинари, изложби на морски теми, дейности за осведоменост по отношение на океаните, екологични обиколки и преходи в области със значително морско наследство, екскурзии с лодка, посещения на морски музеи, кораби, аквариуми, корабостроителници и др., са насочени към широка аудитория в цяла Европа с момент на „забавление и игра“, който пряко привлича по-млада публика. Тези дейности дават възможност на многото европейски региони с морска култура да вземат участие в честванията и да подчертаят жизненоважната роля на моретата и океаните за местните общества.
„ЕДМ в моята държава“ тази година включва физически, виртуални и смесени мероприятия.
На тази карта е представен преглед на местните прояви на „ЕДМ в моята държава“ за 2023г. в различни държави. Освен това редица организатори използват провежданите от тях мероприятия, за да покажат Европейския морски атлас на граждани, студенти и ученици в целия ЕС!
За да направим тази карта дори още по-уникална, скрихме нещо специално в нея. Включете се в честванията, разгледайте картата и се опитайте да решите играта „Atlas Geocaching“.

Около 160 региона от 28 държави са се обединили, за да сформират Конференцията на периферните морски региони (CPMR). CPMR е структурирана на географски комисии с цел насърчаване на нейната специфична идентичност и провеждане на сътрудничество по въпроси от общ интерес за всеки от основните морски басейни: Атлантическа дъга, Балкани и Черно море, Острови, Междусредиземноморски, Балтийско море, Северно море. На картата са показани регионите, членуващи в CPMR, която работи за обезпечаване на нуждите и интересите на членуващите в нея региони пред институциите на ЕС и националните правителства. По-специално CPMR работи за укрепване на морското измерение на Европа, като подчертава значението на интегрираната морска политика, по-голямата регионализация на общата политика в областта на рибарството и системата за морска безопасност, предназначена за справяне с повишения трафик на плавателни съдове.

На тази карта са представени четирите макрорегионални стратегии на ЕС и Морската стратегия за района на Атлантическия океан. „Макрорегионалната стратегия“ е интегрирана рамка, одобрена от Европейския съвет, с цел да се преодолеят общите предизвикателства, пред които е изправен определен географски район, засягащи държави членки и трети държави, разположени в същия географски район, които по този начин се ползват от засилено сътрудничество, допринасящо за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване.

Европа разполага с обширна мрежа от морска научноизследователска инфраструктура, която включва широк набор от съоръжения, включително изследователски кораби и мобилно бордово оборудване, съоръжения на сушата и в морето за научни изследвания и изпитване във физичната, биологичната и химичната област, както и множество съоръжения за наблюдение от разстояние и на място. На тази карта са показани различните съоръжения въз основа на базата данни от EurOcean за морската научноизследователска инфраструктура. Щракнете върху картата, за да видите ключовите характеристики на всяко съоръжение, включително връзки и данни за контакт, за да получите достъп до допълнителна информация, предоставена от операторите на тези съоръжения.

В Европа има четири структури за сътрудничество, които са насочени към защитата на морската среда и обединяване на държавните членки и съседните държави с общи морски води: регионалните морски конвенции. На тази карта са показани морските региони, обхванати от регионалните морски конвенции (Хелзинкската конвенция, Конвенцията от Барселона, Конвенцията от Букурещ и Конвенция OSPAR) относно защитата на морската среда. За разработване на своите морски стратегии държавите членки използват тези съществуващи структури за регионално сътрудничество с цел постигане на координация помежду си.

Аномалията в морското равнище разкрива регионалната степен на аномалии (т.е. отклонения от нормалното или очакваното) в равнищата на водите в крайбрежните морета за определен период. На тази карта са показани аномалиите в морското равнище, получени от измервания на приливите и отливите и от уреди за измерване на налягането на дъното, предоставени от Постоянната служба за средното морско равнище (PSMSL).

Земното покритие е физическият материал на повърхността на Земята, който има важни последици за потенциалното земеползване. На тази карта е показано земното покритие в Европа. Тя е извлечена от интерпретации на изображения от спътници от национални екипи, които участват в програмата „Корине земно покритие“ (КЗП). Тази програма е част от инициативата Услуга за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“, провеждана от Европейската комисия и Европейската агенция за околна среда, които предоставят информация за околната среда от съчетание от системи за наблюдение от въздуха и от космоса и наблюдение на място.

Цунами представлява поредица от вълни във воден басейн, породени от изместването на голямо количество вода, обикновено в океан или голямо езеро. Приближавайки крайбрежието и плитчините, вълните от явлението цунами се сгъстяват, а височината на вълната драстично се увеличава, което води до големи наводнения на крайбрежния регион. На тази карта са показани местоположенията по европейските крайбрежия, засегнати от цунами, както и процесът, породил явлението цунами. Информацията е картографирана в рамките на различни национални и регионални проекти за изготвяне на карти и е съставена от литературата.

Относителната промяна в морското равнище е скоростта, с която височината на морската повърхност се повишава или намалява спрямо сушата на определено място от крайбрежието. С други думи, тя показва промяната в морското равнище спрямо континенталната кора, която може да се дължи на промени в абсолютното морско равнище (височината на морската повърхност спрямо центъра на Земята) и/или на движения на континенталната кора. На тази карта са показани относителните тенденции по отношение на морското равнище, получени от измервания на приливите и отливите и от уреди за измерване на налягането на дъното, предоставени от Постоянната служба за средното морско равнище (PSMSL).

Цунами представлява поредица от вълни във воден басейн, породени от изместването на голямо количество вода, обикновено в океан или голямо езеро. Събития като земетресения, вулканични изригвания, свлачища и други смущения над или под водата имат потенциала да предизвикат цунами. На тази карта е показано мястото на събитията, довели до цунами. Те са отбелязани в рамките на различни национални и регионални проекти за съставяне на карти и са събрани от литературата.

Импулсните подводни шумови явления представляват пакети от звуци с голяма сила и кратка продължителност, произтичащи от човешки лицензирани дейности, като например набиване на пилоти с цел строителни дейности в открито море, сеизмологични изследвания за проучвателни дейности за нефт и газ и подводни взривове. Макар че въздействието от този шум не е добре познато, той може да оказва неблагоприятно въздействие върху морските организми, особено върху бозайниците, които използват подводни звуци за комуникация. В рамките на Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) в решението на Комисията относно дескриптор11 (D11) се изисква въвеждането на енергия, в това число и на подводен шум, да е на нива, които не оказват неблагоприятно влияние върху морската среда. На тази карта е показан броят на календарните дни, през които е регистриран импулсен шум в район, определен чрез обща мрежа (1/3° на 1/6°), наричани единици „дни с импулси в блока (района)“. Информацията е получена от регистрите на регионалните импулсни шумови явления, които се събират от Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан („Конвенцията OSPAR“), (в североизточната част на Атлантическия океан) и Комисията за защита на морската среда в Балтийско море (HELCOM) (в Балтийско море) и се поддържат и управляват от Международния съвет за изследване на морето (ICES), както и от Конвенцията от Барселона и Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS) (Средиземно море, Черно море).

На тази карта е показана прогнозираната промяна в морското равнище на 237 места, разположени на приблизително 100-километрови интервали на около 50 до 100 km извън крайбрежието на Европа. Относителното покачване на морското равнище (ОПМР) на определените местоположения е екстраполирано от цифровизацията на две карти, а именно картата на Douglas и др. (2001г.), която предоставя оценка на ОПМР за цяла Европа, и картата на Lambeck и др. (1997г.), която обхваща по-малка площ с повече подробности, т.е. Северно море.

На тази карта са показани европейските реки и езера. Отводнителните мрежи и свързаните водосборни басейни образуват сложни функционални елементи, важни не само за хидроложките процеси, но и за екологичните процеси като цяло. Това се признава в скорошното европейско законодателство, като например Рамковата директива за водите (WFD).

На тази карта са показани различните речни водосборни басейни, групирани в зависимост от морето, в което се оттича водата. Отводнителните мрежи и свързаните водосборни басейни образуват сложни функционални елементи, важни не само за хидроложките процеси, но и за екологичните процеси като цяло. Това се признава в скорошното европейско законодателство, като например Рамковата директива за водите (WFD).

Имената на морските басейни в света.

Речният отток представлява придвижването на вода от сушата (под формата на реки, езера, потоци) към моретата и океаните. На тази карта са показани тенденциите по отношение на оттока на речни води в европейските морета.